След дълго сбогуване, няколко сълзи на раздяла и с обещания да пише, Аманда остави Бетси на палубата.
— Много скоро ще ми дойдеш на гости, Бетс! Наистина!
— Обещавам. И не позволявай на никого, особено на този изискано говорещ и превзет твой съдружник, да се възползва от доброто ти сърце, чу ли?
Бетси отправи подозрителен поглед към Грант, последния от враждебните погледи, които си бяха разменяли цяла вечер. Беше очевидно, че и двамата не се харесаха и че не могат да си имат доверие един на друг, макар че Аманда хранеше точно обратните надежди.
— Чудесно! Ти каниш тази никаквица в дома ми — измърмори Грант, когато каретата тръгна от пристанището.
— Бетси не е никаквица и аз не съм съгласна да я наричаш така. Освен това мога да каня когото си искам. „Мисти Вали“ е и мой дом.
— За голямо съжаление.
— Стига, деца — сгълча ги Рут от мястото си, където беше сгушила глава върху рамото на съпруга си. — Не може ли някой от двама ви да каже нещо мило на другия?
— Е, поне игра честно покер, Грант — заяви Аманда заядливо.
— Като за жена, и ти игра добре.
— Готов ли си да си признаеш, че не съм измамила брат ти?
Той беше толкова близо до нея, че тя почувства как вдигна рамене.
— Възможно е. Не съм убеден в нищо друго освен в това, че по природа си заядлива и че пиеш прекалено много.
— Носи ми.
Той се изсмя тихо и подигравателно.
— Заради това ли си държиш ръката на крака ми сега? Защото си такава заядливка и можеш да носиш на пиене?
— Уф! — изпищя тя, като го ръгна с лакът между ребрата.
— Това пък какво е? — измърмори той, като се хвана за удареното място. — Мейси те обижда и получава целувки, а аз само направих малка забележка и получавам удар между ребрата!
— Има огромна разлика — поне за мен.
— Наистина ли? И каква е тя?
— Защото аз не… защото аз… защото… — гласът й заглъхна, тя щеше да се разхълца от напиращите сълзи.
— Очаквам да чуя коя е огромната разлика, Аманда.
Тя само поклати глава и отказа да говори. Да чака колкото си ще. Не искаше да си признае какво току-що щеше да се изплъзне от устата й в този напрегнат момент — нещо, което внезапно я прониза в сърцето като кама!
От седмици се опитваше да намери извинение за силното си влечение към Грант, като го определяше като необосновано желание, породено отчасти от глупавите й момичешки фантазии за красивия, чаровен рицар от приказките, който неочаквано се е появил, за да я измъчва, макар че Грант през повечето време изобщо не беше чаровен, а направо непоносим.
Но тя не можеше повече да се мами или да лъже сърцето си. Причината, поради която толкова се обиди от забележката на Грант и от критиката му, причината, че толкова се засягаше от думите му, беше, че тя бе отчаяно, глупаво, безнадеждно влюбена в него! Да си признае това, беше направо ужасно. Да го признае на него? О, небеса! Какво нещастие би означавало това!
ГЛАВА ДЕСЕТА
Веднага след завръщането им в „Мисти Вали“ фермата направо беше залята от желаещи да видят конете. Пристигнаха заинтересовани купувачи, повечето оставаха за по два-три дена, като се опитваха да добият представа за едногодишните коне, които щяха да се продават на търг през лятото. По-рано Анабела играеше ролята на домакиня — помагаше на Грант в посрещането на гостите и се занимаваше пряко с прислугата, за да се осигури щедър прием за всеки гост и на никого нищо да не му липсва.
Но в момента Анабела все още беше сърдита на Грант и несъмнено си мислеше, че като го остави да се оправя сам в тази трудна ситуация, той ще получи заслужен урок. Това беше едновременно и добре дошло, и цяло нещастие в зависимост от гледната точка. Затънал до гуша в работа, Грант не можеше да се грижи за удобствата на гостите си, а също така и да ги развежда из фермата. Той дори не можеше да отдели време, за да отиде при Анабела, да коленичи, да й се извини и да я помоли за съдействие. Трябваше да се примири с това, което Аманда вършеше с помощта на Чалмърс и неговата малка армия от слуги.
Що се отнасяше до Аманда, тя беше нервна като ерген, останал сам със стари моми, и се страхуваше, че може да допусне някоя непростима грешка. В същото време беше възбудена от възможността да докаже на Грант, че наистина може да се приспособи към елитното му общество. С помощта на Чалмърс, който я въведе в подробностите по организирането, тя стремително се впусна в предизвикателството, като бързо възприе ролята си на пълноправна господарка на „Мисти Вали“. Грант се разхождаше като човек, който държи запалена пръчка динамит и очаква всеки момент да избухне.