Това, което Грант не очакваше, а може би трябваше да очаква, беше, че няколко минути след като познавачите на коне видяха Аманда, тя напълно ги очарова. За разлика от техните безбройни познати и роднини от женски пол, Аманда беше естествена и откровена. Тя не позираше, не се цупеше и не важничеше. Не се нуждаеше от безсмислени комплименти, изглежда, че никога не беше припадала и беше напълно искрена, когато някой я попиташе за мнението й. Тъй като нищо не знаеха за предишния й живот и понеже не бяха предубедени към нея, те я приемаха само като дамата, която виждаха.
Когато им стана ясно, че тя има сериозни намерения да научи повече за отглеждането на коне, те с готовност я включиха в своите разговори и правеха всичко възможно, за да й обяснят това, което не й беше ясно. С една дума, гостите бяха много поласкани, че могат да се чувстват като нейни учители, и почти не се страхуваха да разкрият някои от търговските си тайни пред нея — нещо, което не биха направили пред който и да било бизнес партньор.
Грант направо се обърка, когато влезе в къщата и завари Аманда на терасата да обсъжда заедно с трима надеждни купувачи, които пиеха изстудени напитки на сянка, не последната мода и най-новите танци, а предимствата на пашата пред храненето със зърно или възможностите някой ден конете да се ваксинират срещу различни болести.
— Много хубава кобилка — каза един фермер от Мисури, като имаше предвид Аманда. — И добре готви. Ще взема да си я прибера, преди някой друг да го е направил.
Когато тръгваха, друг каза:
— Ще се върна, но когато дойда, мис Аманда със сигурност трябва да е тук. Казах й, че ще й изпратя няколко книги от личната си библиотека и очаквам с нетърпение заедно да ги обсъдим.
От своя страна, Аманда откри, че ако се постарае мъжете да имат чисти стаи, удобни легла, топла баня, питателна храна на масата, пай за десерт, много кафе, бренди и пури, те ще се чувстват като доволни прасета и изобщо нямаше да има значение, колко въпроса ще им зададеш или колко аматьорски ще са въпросите. Тези мъже обичаха да показват познанията си за конете и накараш ли ги веднъж да говорят, просто можеш да се отпуснеш назад в стола и да си водиш записки, като запомняш всичко, което те знаят, а и грешките, които са допуснали. А ако имаш възможност да общуваш с трима или четирима едновременно, толкова по-добре — ще имаш на разположение няколко различни мнения, сякаш си единственият студент в клас, пълен с професори.
Дори и няколкото жени, които придружаваха мъжете си, не представляваха проблем. Повечето от тези дами бяха свикнали да слушат съпрузите си да говорят за коне от изгрев до залез слънце и много от тях се интересуваха от тези неща. Тези, на които им беше скучно, обменяха ценни съвети за всичко: като се почне от това, как да водиш домакинството пестеливо, и се стигне до това, как да премахнеш тъмните петна от сребърните посуди. Аманда запомняше всичко. Една жена дори й показа как да бродира с кръстат бод — нещо, което винаги беше искала да научи.
Веднъж се случи така, че Аманда и Грант трябваше да забавляват три семейства — както възрастните, така и децата, които пристигнаха с тях. Грант организира обиколка на фермата с коне, като благоволи да включи и жените. Когато Аманда отказа да ги придружи, той се усмихна самодоволно и поясни:
— Мис Сайтс не умее да язди. Тя се чувства като у дома си единствено на парахода.
Същия ден, на вечеря, Грант направо надмина себе си, като хвалеше уменията на другите жени да яздят и беше особено любезен към гостите през цялото време. След това, когато децата бяха изпратени да спят, възрастните се събраха в приемната. Мъжете бяха налапали пури, пиеха бренди и правеха компания на жените, когато Грант предложи иронично:
— Аманда, защо не ни доставиш удоволствието да ни изсвириш нещо на пиано?
Като го погледна ядосано, Аманда отговори:
— Нали знаеш, че не мога да свиря, Грант.
— О, няма нищо — каза той с усмивка. — Ти също така не можеш и да пееш, нали? Добре, няма значение. Може би мисис Пейдж ще ни окаже честта тази вечер. Тя е известна с изтънчените си салонни маниери — като се обърна към жената, той попита вежливо: — Розмари, ще бъдете ли така добра?
Дамата се намръщи и се почувства неудобно. С известно притеснение, най-накрая кимна.
— Ако мис Сайтс няма нищо против, разбира се.
Независимо от гнева си към Грант и към неговите неимоверни усилия да я унижи, Аманда не можеше да не се възхищава от съвършенството на Розмари Пейдж. Пръстите на жената сякаш ухажваха клавишите от слонова кост и извличаха най-хубавите мелодии от тях, трептящият й алтов глас беше чудесен акомпанимент към музиката. Когато и последните ноти отзвучаха, Аманда почти беше забравила яда си към Грант, докато той не проговори в настъпилата тишина: