— Аманда, скъпа, би ли ни демонстрирала някои от твоите способности сега? Може да ни развлечеш, като ни покажеш трикове с карти.
Тя се завъртя към него, лицето й беше почервеняло и очите й горяха. Този мъж наистина беше решил да покаже цялата си омраза тази вечер. Значи заслужаваше да му се отговори по същия начин.
— Имам по-добра идея — предложи му тя подигравателно. — Защо не покажеш на всички колко ти е умът, като пъхнеш запаления край на цигарата си в уста и изпуснеш пушека да излезе на кръгчета през ушите ти?
В продължение на няколко минути никой не проговори. След това един от мъжете се изкашля и предложи:
— Знаете ли, мисля, че точно сега мога да запаля една пура и да пийна малко бренди, ако дамите нямат нищо против да ги лишим от компанията си за известно време.
Мъжете се оттеглиха вкупом. Последната реплика на Грант отекна в приемната:
— Мис Сайтс, опитайте се да запомните, че трябва да поднесете шери на дамите. За разлика от вас, малко се тези, които биха предпочели топла бира или уиски.
Останала сама с жените, Аманда едва успяваше да сдържи сълзите си. За нейна голяма изненада Розмари Пейдж се приближи и я успокои, като я прегърна през раменете.
— Защо Грант толкова се старае да се държи отвратително с вас? — каза тя учудено.
Като си пое дълбоко въздух, Аманда си призна:
— Той ненавижда факта, че спечелих моята половина от „Мисхи Вали“ на покер. Вижте, преди аз изкарвах прехраната си като крупие на параход — понеже очакваше да чуе ужасени ахкания от страна на жените, Аманда изобщо не беше подготвена за смеха им, който изказваше явно одобрение. Като си помисли, че може би са я разбрали погрешно, тя отново ги увери: — Това е истината, госпожи.
— О, ние ви вярваме, мис Сайтс. Смеем се на ироничната ситуация и по-скоро на държанието на Грант, а не на вас. Вижте — Розмари продължи, като махна с елегантната си ръка и посочи към другите две жени. — Хариет беше сервитьорка, преди да се ожени за Джеймс, а Шарлот се срещна с Уилям, когато той се опитвал да изгони семейството й от собственото си имение. Тя произлиза от семейство на пътуващи цигани.
При тези думи Шарлот кимна с глава.
— Малкото ми име е всъщност Шарла, не Шарлот. И Уил винаги ме взема със себе си, когато иска да купува коне, защото циганите са добри познавачи на коне и с моето потекло аз мога много по-добре от него да преценя кои животни да купим.
— Аз — продължи Розмари, като се усмихваше — бях известна като Мери Роуз, най-добрата певица, която кръчмата „Под хълма“ някога е имала и ще има. Виждате ли, Аманда, нашата съдба не е по-различна от вашата, макар че много малко хора знаят тези факти: само най-близките ни приятели и семейства. За обществото ние сме, и винаги сме били, дами от най-висока класа и затова се присмиваме на такива като Грант, които вярват, че е така.
— Те виждат това, което искат да видят, и са слепи за всичко останало — добави Хариет. — Защо трябва да ги убеждаваме в противното?
Аманда беше слисана.
— Грант е единственият, когото искам да убедя — каза тя най-после. — Той си мисли само лоши неща за мен и няма значение, колко усилия полагам да му докажа, че независимо от произхода си и от липсата на салонни маниери, аз все пак съм дама. Той ме смята за лека жена и отказва да повярва в обратното.
— За всичко трябва време — каза Шарлот със знаеща усмивка. — Той всячески ще се бори срещу това, но ако имаш търпението, когато му дойде времето, ще разбере истината.
Хариет се засмя.
— Още едно от твоите предсказания, Шарла?
— Досега някога да съм грешила? — попита предизвикателно Шарлот.
— Не — отговориха приятелките й едновременно.
— Но винаги има някои непредвидени неща — добави Розмари предпазливо, — а и Грант Гарднър е голям инат, както изглежда.
Шарлот повдигна рамене със самодоволна усмивка.
— Времето ще покаже. Между другото, бих си пийнала нещо, и то не шери. Тази помия може да ти изгори сливиците.
Хариет се съгласи:
— Имате ли скрито някакво хубаво кентъкско уиски, Аманда?
— Аз бих опитала малко от онази бира, за която Грант спомена — каза Розмари, — макар че я предпочитам студена.
Аманда се усмихна.
— Хайде да се качим горе!
Докато си играеше на домакин, Грант подготвяше Гордостта на султана за второ важно състезание за млади чистокръвни коне. Глезенът на Пади се оправяше и сигурно щеше да бъде съвсем добре, когато тръгнеха за Мериланд. Треньорите, конярите — всички бяха много заети и „Мисти Вали“ приличаше на един кипящ от работа кошер.