На всичко отгоре Анабела реши, че е време да престане да се цупи, и се появи, за да може да получи извинение. Щом Грант не искаше да й го поднесе, тя щеше да отиде да си го изпроси. Рано една сутрин тя пристигна в „Мисти Вали“, три дена преди времето, когато Грант трябваше да замине за Мериланд. Цял ден тя го следваше като сянка и Аманда се изкушаваше да я попита дали няма да отиде с него и в тоалетната. Той не можеше да диша въздух, който Анабела вече не беше дишала, и ушите му бучаха от непрестанното й дърдорене. Няколко пъти Грант учтиво намекна, че трябва да го остави да работи, че няма време за нея, но тя отказа да разбере намека.
Когато рано на другия ден Анабела отново се появи, Аманда се съжали над Грант и реши да бъде великодушна. Толкова дълго тя никога не би търпяла такава нахалница, а и ядът й към Грант се беше уталожил, тъй като той се беше държал много прилично, след като гостите си заминаха. Аманда му се притече на помощ, като започна да играе по женското самочувствие на Анабела, поставяйки натясно наивното момиче с молба за помощ. За да изпълни плана си, Аманда първо отстрани новия готвач, като му обясни ситуацията и му даде един почивен ден.
— Анабела, просто не зная какво да правя! — проплака Аманда. — Готвачът ни изчезна, трябва да се готви, а аз дори не мога да различа черпак от сатър! Грант ще се примири с останалото свинско за вечеря може би, но той ще иска нещо по-солидно за обяд, сигурна съм. Случайно да знаеш как се готвят някои от неговите любими ястия? Мислиш ли, че би могла да ми покажеш как да ги приготвя?
Анабела прекара доста време в кухнята, извънредно доволна, че ще може да направи нещо специално за Грант и сигурна, че той най-после ще й поднесе извинението, което все още очакваше. Макар че прие помощта на двете кухненски прислужнички, които белеха зеленчуците и миеха тенджерите и тиганите, тя буквално прегради пътя на Аманда към кухнята, понеже не искаше да разкрие пред нея кулинарните си умения и да сподели похвалата, която несъмнено щеше да получи от своя благодарен годеник.
През това време тя поне не досаждаше постоянно на Грант и Аманда, за което и двамата бяха страхотно благодарни, а обядът наистина се оказа чудесен. Анабела поне си получи похвалата, ако не и дългоочакваното извинение, а готвачът си спечели един свободен ден.
Когато отгърна кувертюрата на леглото, преди да си легне, Аманда откри на възглавницата една свежа роза и бележка, на която беше написано само: „Благодаря ти. Грант.“
Тя постави цветето между страниците на любимото си томче с поезия.
Ако Анабела беше напаст, то Станфорд Дарси със сигурност й беше достоен ученик. Винаги, когато Аманда се обърнеше, тя буквално се спъваше в него. Същото се случваше и на Грант, а това беше още по-лошо.
— Този човек няма ли си собствен дом? — оплака се Грант, когато каретата на Дарси пристигна за трети път от пет дни насам, точно когато масата беше сложена за обяд. — Ако не престане с тези посещения, той ще изяде всичко и ще повреди краката на клетите си коне от препускане.
— Е, винаги може да му продадеш два коня и да си върнеш поне част от парите — пошегува се Аманда.
— Вместо това може би ще му предложа нашия готвач. Някога давала ли си си сметка, че той винаги успява да дойде, когато ще започваме да обядваме, и никога не си тръгва, преди да е свършил обядът?
— Ти искаш да кажеш, че той идва заради храната, а не заради моята очарователна компания? — намръщи се Аманда. — Щом и ти, и Анабела твърдите, че той преследва единствено парите ми, може би ще е по-добре да се погледна в огледалото и да видя дали нямам бръчки на лицето.
Грант се усмихна и изрази цялото си мъжко високомерие.
— Предложи му нашия готвач и ще видиш какво ще стане. Обзалагам се. А още по-добре поясни, че очакваш сватбено предложение и скъп годежен пръстен от него, за да скрепите сделката, и ще видиш колко бързо ще побегне твоят адвокат.
— Аз имам по-добра идея: гледай си скапаната работа и ме остави на мира.
— Но твоята работа е и моя работа — припомни й той. — Или поне беше, преди да си навреш носа в нея и да я направиш твоя. По дяволите! Напоследък съм толкова объркан, че дори не знам дали изобщо имам свой собствен бизнес. Може би всичко си поела в свои ръце и никой не си е направил труда да ми каже.
— Случайно да си пил скришом уиски?
— Знаеш, че не съм, иначе Чалмърс — извини ме, Реджи — щеше да е издрънкал досега. Точно това искам да кажа, Аманда. Няма я вече мисис Дивот, старият готвач е заменен, Чалмърс е очарован до ушите, Пади пее за теб похвални псалми на отвратителния си диалект и на всичкото отгоре Дарси те следва по петите. Как ще свърши всичко това? Какво се случи с хубавия ми, спокоен живот? Този, който някога имах, преди да започнеш да ми се натрапваш?