В свободното си време двете често клюкарстваха в кухнята. Аманда й помагаше в някои неща, например при рязането на зеленчуци. Нети дори се беше опитала, и то не безуспешно, да научи Аманда да готви.
— Ще свършвате ли скоро, или да ви донеса по едно кафе? — попита Нети троснато.
— Донеси ни, ако обичаш. Преди да се оттегля, трябва да предоставя на тези господа шанс да си възвърнат поне част от парите, които изгубиха.
— Много великодушно, от твоя страна, Аманда! — каза Мейси, подсмихвайки се, без да вади цигарата, която стърчеше от единия край на устата му. — Кога ли ще бъдеш толкова щедра и за нещо друго?
Докато размесваше картите с професионално майсторство, Аманда попита:
— Като например?
Веждите й се събраха и една лека бръчка се появи над сините й очи.
— Като например да прекараш една нощ с мен — отговори без заобикалки той, което накара Аманда да се опули, а Гарднър — леко да се окашля.
Дори Уидмарк, който беше почти заспал на стола, се събуди веднага в очакване отговора на Аманда.
Вярна на себе си, тя невъзмутимо и бързо раздаде по пет карти на всеки.
— Ще стане на кукуво лято, Арт! И друг път си ме питал за това. Няма да ти стана любовница, каквото и да ми предложиш.
— И защо?
Той си взе картите и ги погледна, след това отправи бърз поглед към лицето й, надявайки се да я засече, но от невъзмутимото й изражение долови единствено умора поради късния час. Той влезе с миза, като вдигна залога с още петстотин. Същото направи и Гарднър и една бръчка на замисленост загрози челото му.
— Защото не съм лека жена, както си мислите, и защото сте женен.
Като погледна „ръката“ си, тя отговори на залога и вдигна с още сто.
— Женен или не, аз все пак мога да ти осигуря охолен живот, ако това те притеснява. И колкото дъвки искаш за игривите си устнички.
Той още веднъж отговори на залога и качи с още сто. Тед Гарднър се замисли, но реши, че и той може да заложи.
— Не, благодаря! И ако обичате, престанете с тия въпроси, защото повече няма да ви проговоря — като отброи необходимите жетони, тя ги хвърли на средата на масата. — Вървете си вкъщи, мистър Мейси, при жената и децата и ме оставете на мира. Ако за вас ще бъде някакво успокоение, вие не сте нито първият, нито последният, който получава отказа ми. Няма да бъда държанка, сър, щом като мога и сама да се грижа за себе си, както виждате — тя прокара нежната си ръка върху купчината жетони пред себе си.
— Ако господ беше справедлив, нямаше да ви върви толкова и щяхте да ми паднете в ръчичките — отговори той, като поклати глава, свали две карти и даде знак на Аманда, че иска още две.
— Ако бог беше справедлив, аз щях да бъда кралица, а вие — нисък, плешив монах — отговори меко тя и палава искрица проблесна в очите й, когато видя физиономията на Мейси при думите й.
Уидмарк се изсмя. Приятелят му стоеше умърлушен, като се оплакваше от картите, които държеше, и от намаляващите жетони.
След половин час Гарднър вече беше заложил и последния си жетон. Бяха по средата на раздаването и той току-що беше изтеглил още три карти, но нямаше какво да заложи за тях. Както ставаше винаги в такива случаи, това беше най-добрата му ръка за цялата игра. Той беше проиграл не само доларите, които притежаваше, но и други, които не бяха негови, и сега беше твърдо решен да си ги върне. И трябваше, защото, ако се прибереше така, брат му щеше да го одере жив.
По челото му изби пот и започна да се стича на струйки, докато той се чудеше дали е разумно или не да направи следващия ход. С чувство на безпомощност видя как Аманда отговори на искания залог и качи с още петстотин долара — от тези, които беше спечелила от него. Мейси се замисли за известно време. След това направи същото, макар че жетоните му бяха доста понамалели за последните няколко раздавания. На ред беше Тед.
Див, трескав поглед се появи в очите му зад червените рамки на очилата, докато гледаше освирепял своите противници.
— Бихте ли приели полица?
Мейси зяпна и след това попита:
— От банката ти?
Тед поклати отрицателно глава. По-големият му брат трябваше да одобрява ползването на средства от банковата сметка на фермата им.
— Полица за това, че ако загубя, се отказвам от имуществото, което притежавам в Кентъки — ферма за коне. Бен може да потвърди стойността й.
Най-накрая Уидмарк се посъвзе и възкликна:
— Господи, Тед! Не може да бъде! Грант ще те убие.
— Това си е мое по наследство — отвърна той мрачно.
— Именно. Още една причина брат ти да те удуши.
Тед поклати глава.
— Той така или иначе ще е страшно разгневен. Ако сега си възвърна загубите, вече няма да е по-умният, ако не успея — губя всичко.