Сякаш за да си възвърне малко от късмета, откраднат от Грант, тя се приближи към него и го сграбчи за ръкава, докато конете се носеха по хиподрума. Без да го поглежда, разбра, че е притеснен. Той следеше коня с поглед и гледаше намръщено.
— Какво става?
Поради шума на тълпата той се наведе, към нея и извика:
— Султан е много нетърпелив. Иска да се отскубне напред, а е твърде рано, за да му се позволи да препуска с пълна сила. На Пади му е ужасно трудно да го удържи.
Тъй като и Аманда искаше да види, и ядосана от това, че той гледаше през бинокъл, а тя — с просто око, реши да му го издърпа от ръцете, без изобщо да я е грижа, че с това движение щеше да изтръгне главата от раменете му. Тя пренебрегна сподавения му протест, не обърна внимание и че каишката на бинокъла се беше увила около врата му и буквално го задушаваше. Той беше принуден да приближи главата си до нейната под много неудобен ъгъл и направо изблещи очи, докато успя да се освободи и отново да се изправи. Като я погледна още веднъж ядосано, той насочи вниманието си към състезанието.
Сега вече Аманда сама виждаше всичко. Султан чувстваше как го възпират и беше нетърпелив от това, че го задържат, когато всичко, което искаше да направи, и всичко, на което го бяха учили, беше да тича като вятър. В интерес на истината Пади го държеше здраво до последната обиколка. Те бяха втори от вътрешната страна, но когато водещият кон се отклони малко повече на завоя, Султан се понесе свободен напред! Дългите му, силни крака го носеха устремно. Чудесна гледка! Той правеше това без каквото и да било усилие и измамно лесно се приближаваше към финиша.
Една дължина преднина! Две! Тълпата подлудя! Забравяйки държанието си на дама, Аманда подскачаше като полудяла и пищеше колкото можеше. Изглеждаше толкова откачена, колкото всички наоколо. Зад нея Чалмърс крещеше като обезумял, без да го е грижа каква гледка представляваше. Усмивката по лицето на Грант се разширяваше с всяка крачка на Султан, а гърдите му се бяха издули от въздуха, който не смееше да издиша. Когато Султан премина през финалната линия с цели четири дължини преднина пред следващия състезател, тълпата експлодира и се чу един див вик на истински възторг.
Аманда още веднъж се оказа притисната и замаяна в прегръдката на Грант, докато ръцете му направо премазваха ребрата й. Отначало тя си помисли, че той иска да й отмъсти за това, че преди малко почти щеше да го задуши. Смехът им се сля, Грант отново я притисна към себе си, а Чалмърс се радваше заедно с тях, като потупваше гърбовете им, докато двамата крещяха с пълно гърло от радост.
— Успяхме!
— Победихме!
— Господи, какъв величествен момент! Де да можех да го запечатам и да го запазя завинаги.
Когато Грант освободи Аманда от прегръдката си, тя вече се задушаваше и пред очите й танцуваха жълти кръгове. Откакто спечели „Мисти Вали“, не беше изпитвала такова щастие. Този път беше до Грант, когато той отиде да получи паричната награда. Беше много горд! Аманда застана до него, Пади и Гордостта на султана за снимката на един фоторепортер от Балтимор, който запечата момента на триумф за идните поколения. Това беше победа, която винаги щяха да уважават, независимо колко други им предстояха за в бъдеще.
Трябваше да полеят победата и враждебността беше поставена на второ място. В чест на отличното представяне и на цялата усилена работа, която бяха извършили, Грант покани всички от фермата, включително треньорите и момчетата, които се грижеха за конете, на прекрасна вечеря в най-луксозния ресторант на Балтимор. Дори и на двамата слуги от конюшнята, които бяха оставени да пазят спечелилия жребец, им беше занесена храна, но без шампанско, което останалата част от групата пиеше в неограничено количество.
Ако преди Аманда беше зашеметена от радост, то сега, с напредването на нощта, беше още по-замаяна, а чашата й се пълнеше отново и отново, независимо от оплакванията й. Можеше да издържа на бира и уиски, но шампанското направо я удари в главата. Може би причината се криеше е пяната — Аманда не знаеше със сигурност. Всичко, което разбираше, беше, че тя никога не ще може да пие от това питие, без да й се завърти главата.
Освен че я замая, шампанското имаше странен ефект — то караше кръвта й да кипи. Скоро плътта й пламна като от треска и цялата й кожа стана толкова чувствителна, че дори усещането на собствената й рокля беше почти нетърпимо.
С напредването на вечерта Грант следеше чашата на Аманда никога да не остава празна. Сред веселието и смеха на празненството беше страхотно лесно да постигне това и Аманда вече беше изпила толкова много, че и самата тя едва ли би повярвала. Смехът й се превърна в кикот, но не в някакъв дразнещ писклив звук, какъвто толкова много жени издаваха, а в тихо, гърлено трептене, което изкушаваше всеки, който го чуеше, и най-вече Грант. От доста време тя беше започнала да си прави вятър с ръка. Лицето й беше приятно зачервено. Очите й блестяха като син топаз и бяха много по-грейнали от обикновено. Тя определено бе достигнала до онова свободното държание, което бележи първия стадий на напиване, макар че все още не беше почнала да преплита език и доста стабилно стоеше на краката си.