Точно това целеше Грант. Той искаше тя да се отпусне, да е щастлива, за да може да го последва, тръпнеща от желание, но да не е толкова пияна, че да не съзнава какво прави или пък да не може да участва пълноценно. Като се усмихваше вътрешно, той потупа леко джоба на жилетката си, където усещаше очертанията на малката златна монета. Може би тя щеше да донесе щастие както на него, така и на нея. Когато съзнанието му се обади, че би трябвало да се срамува от това, което е намислил, и от непочтения начин, който смяташе да използва за постигане на целта си, усети неприятна тръпка, но лесно оправда действията си. Тя го изкушаваше още от момента, когато се срещнаха за първи път. Само щеше да си получи това, което заслужаваше, това, което толкова дълго беше търсила! Но този път и той щеше да получи това, което искаше. В края на краищата, тя не беше вода ненапита.
Когато Аманда започна да се върти и да подръпва роклята си, сякаш за да охлади тялото си, Грант реши, че е пила достатъчно. Ако не искаше да е съвсем пияна, беше време да тръгват, затова сръчка Чалмърс и каза:
— Ще заведа Аманда до хотела. Мисля, че й е достатъчно за тази вечер.
— О, чудесно — съгласи се слугата. — И аз ще дойда.
— Няма нужда да прекратяваш забавата си толкова рано — каза му Грант. — Някои от мъжете може би ще искат да играят на карти или може би ще намерят по-подходящ начин за харчене на парите си. Сигурен съм, че няма да имат нещо против, ако отидеш с тях.
— Но защо, сър?
— Мисля, че ще си легна рано. Не спах много нощес, защото се притеснявах за днешното състезание.
Това не беше лъжа, но в никакъв случай не беше и цялата истина. Когато си легнеше, то нямаше да бъде, за да спи.
— Добре, ако сте сигурен, че няма да ви бъда необходим, сър? — каза тихо Чалмърс.
— Сигурен съм — преди Чалмърс да успее да промени решението си, Грант подбра доста замаяната Аманда и двамата тръгнаха към каретата.
През целия път до хотела тя се беше сгушила сънливо до него, като с това още повече разпали желанието му. Той се надяваше, че не е сгрешил в преценката си за това, до колко да й позволи да пие. Сега не биваше да изпуска момента.
Тя започна да се върти и той я попита:
— Какво има, скъпа? Топло ли ти е?
Беше му приятно да чуе признанието й:
— Господи, да! Не трябваше да пия толкова шампанско. След това винаги усещам кожата си да гори. Не мога да дочакам да се прибера в стаята си и да се отърва от тези дрехи. Кълна се, те направо ме протриват.
Това беше повече, отколкото беше очаквал, и той почти извика от радост. По дяволите! Ако знаеше, че кипящата течност щеше да й подейства по този начин, той щеше да й сервира от нея много по-рано. Беше чувал, че някои напитки, които се рекламираха шумно, имат странен ефект върху хората, че ги възбуждат и че ги карат да реагират непривично. Нежна чувствителна кожа. Повишена чувственост. Любвеобилно отношение. Сякаш Аманда не беше само пияна. Или беше алергична към действието на шампанското, или то й влияеше възбуждащо! И ако не грешеше в предположението си, по-скоро беше второто, защото тя направо се търкаше в него и мъркаше като котка върху печка!
Хотелът им имаше асансьор и Грант побърза да се вмъкнат вътре, за да попречи на Аманда напълно да обърка младия мъж, който работеше при асансьора, тъй като тя продължаваше да се опитва да разкопчее горните копчета на роклята си. Той леко я бутна в стаята й и докато влезе и заключи вратата, тя вече беше съблякла наполовина роклята си, беше захвърлила обувките си и държеше с пръсти единия си чорап, като го полюшваше, гледаше го и се смееше, сякаш беше най-смешното нещо, което беше виждала. После се пльосна по гръб на леглото и размърда пръстите на краката си:
— О, чувствам се толкова добре! Като изключим тези отвратителни дрехи! — заяви тя и веднага поднови опитите си да се съблече, но не можеше да се развърже.
Грант със смях се доближи до леглото.
— Моя принцесо на страстта, позволи ми да ти помогна или предпочиташ да се увържеш в тях така, че после цяла армия ще трябва да те освобождава.
— Принцеса на страстта! — каза тя гукащо, вдигна ръката си, както той поиска, и гледаше учудено как й смъква ръкава. — О, Грант! Понякога си толкова глупав!