Когато прониза треперещото й тяло, тя произнесе името му със сепнато възклицание. Пръстите й обхванаха ръцете му и тя впи нокти. Присви леко очи, дишаше трудно и на пресекулки.
Тогава той разбра. Разбра това, което никога не се беше надявал да открие. Тя наистина беше невинна. Тя беше девствена. Тази жена-крупие, облечена като проститутка, тази развратница с тяло на куртизанка и с усмивка на низвергнат ангел, тази жена не бе познала досега мъжко тяло. Само неговото.
— Трябваше да ми кажеш — каза той зашеметен. Тялото му все още усещаше горещината на вътрешността й.
Тя поклати глава, миглите й леко се повдигнаха и очите й намериха неговите.
— Няма нищо. Моля те! Болката почти изчезна — тя го придърпа към себе си, така че да може да достигне устните му. — Целуни ме отново. Люби ме — промърка тя, а устните й трептяха срещу неговите.
В този момент той не можеше да й откаже, дори и ако трябваше да се прости с живота си. Отново устните му се впиха в нейните. Пламъкът, който беше затихнал, избухна с нова сила. Много нежно, той я целуна по слепоочието, тихо й шепнеше нещо, милваше я, галеше я, докато тя се изви нагоре и му позволи да я обладае по-навътре. Тогава той започна да се движи в нея — с бавни, плавни движения, които предизвикваха бурни вълни на желание, обливащи ги като водопад. Великолепното усещане нарастваше постоянно, докато накрая те се издигнаха на гребена на страстта и този път писъкът й на възторг беше причинен от екстаз, който се сля с неговия.
— Обичам те! — тя въздъхна, потръпна още веднъж, влажните й мигли се спуснаха надолу и тя се сгуши в прегръдката му, слагайки глава на рамото му.
Тогава тя заспа плътно прилепена до Грант, докато той се бореше с противоречивите си мисли. Шок, срам и възмущение. Вина и объркване. Всичко това се смеси с вълненията от най-прекрасната любовна нощ, която някога беше имал. Накрая гневът му надви угризенията на съвестта и го подтикна да си тръгне. Щяха да говорят утре. Утре щеше да изтръгне някакво обяснение от нея, такова, че да може да си живее отново по старому и да оправдае деянието си от тази нощ.
Като внимаваше да не я събуди, тъй като имаше какво да премисля от цялата бъркотия, и като не искаше да я погледне в очите, докато не може да говори с нея по-спокойно и по-трезво, той си събра дрехите от пода. Когато си облече жилетката, монетата падна от джоба му и отново му напомни за подлия му замисъл. Тя беше нейна, неин талисман, който я предпазваше от нещастия, и ако не й го беше взел, може би щеше все още да е добродетелна, може би невинността й нямаше да бъде открадната толкова безскрупулно.
Той внимателно постави монетата на шкафчето до леглото, така че тя да я види, когато се събуди. Нямаше да може да върне невинността й. Искаше, но не можеше! Можеше единствено да върне талисмана й, а може би и част от всичко чисто, което беше загубила с него.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Първото нещо, което Аманда забеляза, когато се събуди сутринта, беше, че Грант си е отишъл. Тя беше сама в хотелското легло и единствено сладките спомени от предишната вечер я стопляха. А какви чудесни спомени бяха! Нито едно от нещата, научени от някои нейни приятелки, не я бяха подготвили за чудото на любовта — такова, каквото го откри с Грант. Всичко беше по-опияняващо, по-великолепно от това, което някога си беше представяла. Дори и сега тя се чувстваше възбудена от нощното удоволствие. Кръвта й започна отново да пулсира от копнеж, като си спомни за приказните му ласки, за устните му, за мириса на тялото му, за силата на желанието им, за екстаза, който избухна в тях.
Беше изненадана, че не е останал с нея до сутринта, но всъщност не беше учудена. Най-вероятно чувството му за благоприличие не му беше позволило да ги заварят заедно в такава компрометираща ситуация — поне докато не бе развалил годежа си с Анабела и не беше обявил техния.
Женският инстинкт й подсказваше, че Грант не обича Анабела. Тяхната връзка изглеждаше толкова сива и безжизнена, сравнена с огнената страст, която той и Аманда споделяха. Тя не можеше да си представи, че Грант, или който и да било разумен човек, ще предпочете безинтересения партньор пред вълнуващия — особено след последната нощ. Това би било равносилно да си вземеш обикновен сладолед ванила, вместо апетитния ягодов сладолед, за който си мечтал и който би могъл да получиш, стига да си го поръчаш!
Чак след като обърна глава на възглавницата, тя забеляза две неща, които я обезпокоиха. Главата й ужасно тежеше от шампанското, което беше пила предната вечер. Болката беше мъчителна, но беше нищо в сравнение с чувството на агония, което я бодна в сърцето веднага щом видя блясъка на златната монета на шкафчето до главата си. Нейната монета! Обзе я такава силна болка, каквато никога досега не беше изпитвала.