— Не! — промълви тя. — О, господи, не! — от очите й бликнаха сълзи, сърцето й се разкъсваше. И сякаш за да я измъчват още повече, в съзнанието й изникнаха ясни картини от предната нощ: как ръцете на Грант галеха тялото й, как тя го целуваше по интимните места, как неговите дълги, възбуждащи целувки я изгаряха цялата, как болезнено проникна в нея и как малко по-късно те споделиха своя екстаз, как Аманда му беше признала любовта си.
В този момент осъзна, че той никога не й беше говорил по този начин, че през цялото време, докато се любеха, той нито веднъж не й беше казал, че я обича, макар че беше възхвалявал красотата й, тялото й. Каква глупачка е била! Откачена, малоумна глупачка — да вярва, че може да го е грижа за нея, когато много добре знаеше, че това, което искаше, беше тялото й. Голата истина беше, че може би той не обичаше нито нея, нито Анабела, а те и двете се лъжеха. За момент Аманда беше заслепена от собствените си емоции, тъй като тя в действителност не би могла да очаква от Грант нещо повече от едно нощно удоволствие, каквото той й беше предложил и в замяна на което й беше откраднал невинността. Е, ще трябва много вода да изтече, преди отново Аманда да се покаже толкова наивна! За в бъдеще тя няма да е такава лесна плячка за него!
Но колко болезнено беше! Само преди един ден тя научи с облекчение, че е все още девствена. Сега вече не би могла да претендира за това и сама си беше виновна. Да е проклето шампанското, което отслаби волята и разума й! Да е проклет и Грант, този отвратителен долен звяр, какъвто се беше показал, докато най-после постигна целта си — да я вкара в леглото си, или по-точно да легне в нейното. Всъщност вече нямаше значение, нали? Злото беше сторено.
Но все пак имаше значение. И то голямо. И я болеше повече, отколкото би могла да понесе. Да бъде проклет завинаги този мъж! Той й беше взел най-ценното, което би могла да дари на един мъж — невинността и обичта. И какво й беше дал в замяна? Златна монета. И то нейния талисман. О, каква ирония на съдбата! Да й плати за услугите като на обикновена курва! Да й плати със собствената й монета!
Там, сама в леглото си в хотелската стая, със златния символ на подигравка за падението си, който държеше здраво в едната си ръка, и с кръвта от девството си, която беше засъхнала по бедрата й, Аманда заплака така, както никога преди. Прегъната на две от болката, която я измъчваше и изгаряше дълбините на душата й, тя сякаш изплакваше разбитото си сърце. Сълзите й се стичаха като дъжд, глухите й стенания на ранено животно отекваха, докато не й остана глас да изплаче агонията си, докато не й остана нищо, освен една ужасна болка вътре в нея.
Когато Грант почука на вратата на Аманда, той не получи отговор. Намери Чалмърс да закусва в ресторанта на хотела, но Аманда не беше с него, нито пък можаха да я намерят. Нямаха и най-малката представа къде да я търсят. Най-накрая решиха да проверят на рецепцията, като се надяваха, че може да е оставила съобщение, но откриха единствено, че си беше заминала рано сутринта. Човекът от информацията си спомни, че си поръчала карета. Смяташе, че е тръгнала за гарата, но не беше сигурен.
— Защо ще си тръгне така, без да каже нищо? — чудеше се Чалмърс, като от загриженост беше сбръчкал чело. — Къде може да е отишла?
— У дома, в „Мисти Вали“, надявам се — отговори Грант рязко, като се чудеше какво може да й е дошло наум. Дали и тя беше толкова отвратена от себе си, колкото и той? Дали и нея я гризеше чувството за вина? Чувството на яд? Дали изобщо си спомняше нещо, или алкохолът беше замъглил спомените й от нощта? Не, не беше това. Ако не си спомняше какво се беше случило, защо щеше да избяга така тази сутрин, без да има желание да се срещне с него?
— По дяволите! — измърмори той. — Няма смисъл да се опитваме да правим догадки за тази жена! Хайде да си вървим вкъщи, Чалмърс. Без съмнение ще я намерим там.
Докато те събраха всички за тръгване и направиха необходимото за Гордостта на султана, Аманда вече имаше един ден преднина. Пристигнаха изморени и изтощени в ранните утринни часове на другия ден, когато останалите обитатели на къщата сладко спяха.
Като затвори в конюшнята Гордостта на султана, Грант отиде в спалнята си и спа почти до обяд. Когато най-накрая стана, то беше, защото Чалмърс се събуди.
— Нещо ужасно се е случило с мис Аманда, сър — информира го слугата.
— Поне си я намерил — измърмори Грант полусънен. После, след като осъзна по-добре думите на Чалмърс, той се обезпокои. — Какво искаш да кажеш с това, че нещо ужасно се е случило с нея? Болна ли е?