— Не знам, сър. Не иска да каже, но сякаш е плакала. От готвачката разбрах, че не е хапнала нищо снощи на вечеря. Когато я попитах какво става, мис Аманда просто поклати глава, усмихна се тъжно и отказа да отговори. Може би вие бихте могли да я накарате да ви каже какво е станало.
Грант можеше да предположи от какво естество е проблемът и трябваше да се съгласи, че е крайно време той и Аманда да поговорят.
— Слизам след малко, Чалмърс. Къде е тя?
— В кабинета ви, сър. Просто стои там и гледа с празен поглед през прозореца, заковала очи в една точка — той тъкмо излизаше, когато си спомни: — О! Трябва да ви кажа, че ходи на лекар в Балтимор в деня преди състезанието, защото се оплакваше, че я боли стомахът. Дадоха й някакви хапчета. Нали не може това лекарство да е имало обратен ефект? Да изпратя ли да повикат доктор Лоуел?
— Не, не още. Мисля, че по-добре ще бъде, ако първо поговоря с нея — като махна разсеяно, Грант освободи Чалмърс. Мозъкът му трескаво работеше. Тази новина беше много интересна. Аманда е ходила на лекар точно преди тяхното… е, преди тяхната любовна среща. Грант не се сети за по-подходяща дума. В крайна сметка, може би това беше едно точно название.
Грант прехвърли през ума си всички възможни причини, поради които Аманда би могла да иска да отиде на лекар. Първо, тя наистина може да е имала болки в стомаха. Ако имаше, какво показваше това? Че е бременна? Дали не беше спала с него само за да се опита да го върже да стане баща на детето й?
Това беше изключено. Беше девствена и той много добре го знаеше. Дори и най-обиграната курва не би могла да се преструва така при болката, която й причини, а и кръвта, която изцапа чаршафа и която видя със собствените си очи, беше истинска. Да не би, с помощта на лекаря, да го е измамила?
Не, той беше усетил девствената й преграда, съпротивлението, което беше оказала, и разкъсването, когато нахлу в нея. Нямаше никаква торбичка с кръв от пиле, не беше използвала никакви фалшиви неща, за да го измами. Това го върна отново към първоначалния въпрос. Защо беше ходила на лекар? Да не би тя да си е мислила да го изкуси, както и той беше решил същото, и да е искала да си осигури някакво средство против забременяване? Ако е така, защо?
Когато Грант влезе в кабинета си, вече беше много объркан.
— Аманда, трябва да поговорим — каза той с престорено спокоен глас.
— Защо? Нещо ще се върне ли? — тя се обърна към него накипяла от гняв, а очите й изразяваха болка. — Каквото е станало, станало.
— Ще помогне ли, ако кажа, че съжалявам, че ужасно съжалявам за това, което се случи?
— О, няма съмнение! — каза подигравателно тя. — Защо не разтъркаш солта в раната ми? Точно извинения и угризения очаква да чуе всяка жена от мъжа, на когото се е отдала! Няма ли също така да ми кажеш колко съм невежа и неспособна в леглото?
— Изобщо нямах това предвид. Исках просто да разбереш, че съжалявам за болката, която ти причиних, но също така искам да кажа в моя защита, че не бих могъл да зная. Ти трябваше да ми кажеш, че си девствена.
— Нима? Кога щеше да е най-подходящият момент, как мислиш? В края на краищата, това не е нещо, което е тема на обикновен разговор, нали? „Ако обичаш, подай ми картофите. Може ли солта? О, и между другото, аз съм девствена.“ Или трябваше да си сложа някакъв знак на врата, да си залепя нещо на челото? Може би трябваше да дам обява в „Лексингтън Нюз“? Да не би да изпращат експресни съобщения на теб и твоите приятели сноби за това, коя е девствена и коя не? Вие съдите и преценявате човека още като го видите за пръв път, без да се постараете да разберете какво може да се крие в душата му.
— Ако целта ти беше да ме накараш да се гърча като червей, успя. И въпреки това, като вземем предвид всичко, как бих могъл да се досетя? — каза той насмешливо. — В края на краищата, ти беше облечена така, че изобщо не приличаше на дама. Ти не пристигна със знак на врата, с бележка, написана на челото, или пък…
— О, я престани! — просъска тя, ядосана от това, че част от вината беше нейна. Това тя знаеше по-добре, отколкото как да пие шампанско. Не беше направила и един жест, за да го спре, когато той започна да я съблича и да я люби. Разбира се, задръжките й не бяха в изправност оная вечер. Ако бяха, тя щеше да го изхвърли в коридора с главата напред.
— Тъй като нещата стоят по този начин, предполагам, че би трябвало да ти поискам ръката — продължи той. — Изобщо не ми мина през ума, че трябва да взема предпазни мерки, поради което може да се окажеш бременна.
— Днес ти си направо пълен с новини, така ли? — простена тя. — Сега вече имам за какво да се безпокоя. Много ти благодаря!