— Очевидно и ти не си предвидила последствията. Тогава защо си ходила на лекар?
— Как бих могла да предвидя последствията, като дори не предполагах какво може да се случи? — отговори тя ядосано. — А Чалмърс нямал ли си е друга работа, освен да ти казва, че съм ходила на лекар. Няма да се оженя за тебе, дори да разбера, че нося в утробата си три близначета!
— За какво си ходила на лекар? — повтори той, а упоритият му поглед й подсказваше, че ако трябва, ще я разпитва цял ден, за да разбере истината.
— Болеше ме стомахът — отговори тя, като го гледаше свирепо.
— Само това исках да зная, Аманда. Благодаря ти. А що се отнася до женитбата, ако бях на твоя място, щях да се замисля.
— Но не си, слава богу!
— Репутацията ти със сигурност ще пострада повече отпреди.
— И твоята няма да остане незасегната. А ти замислял ли си се какво ще кажеш на годеницата си? Анабела сигурно ще изпадне в екстаз, нали? — след цялата болка и унижение, на които я беше подложил, си заслужаваше да го види смутен, но въпреки всичко тя каза милостиво: — Не се безпокой, Грант. Няма да кажа на никого и ако имаш поне капчица мозък, ти ще направиш същото. Само се благодари, че се случи в Балтимор, където кървавите чаршафи няма да предизвикат учудени погледи и да развържат езиците. И ако просто си затвориш устата, може би слугите ти няма да разберат нищо и няма да го раздрънкат на всички в Лексингтън.
— Дали някой знае или не, няма значение. Фактът, че не можеш да се ожениш за никой друг, си остава. Какъв ще бъде след това този мъж, който разбере през първата брачна нощ, че булката е била с другиго преди него? Това не би било добро начало за семеен живот. А аз предполагам, че някой ден ще искаш да се ожениш и да си имаш деца. Кой ще те вземе сега, Аманда, щом отхвърляш по този начин моето великодушно предложение?
— Великодушно предложение? — озъби му се тя. — Ти ми предлагаш женитба толкова великодушно, колкото плати и за услугите ми, мистър Гарднър.
— Би ли си направила труда да се поясниш?
— Талисманът ми, Грант. Моята златна монета беше оставена на нощното шкафче, когато се събудих. Това достатъчно ли беше за извратеното ти чувство за хумор — да ми платиш със собствената ми монета?
— О, господи! Това ли си помисли? Затова ли избяга? — той беше ужасен. — Аманда, никога не бих направил подобно нещо! Аз просто оставих талисмана ти, за да ти го върна, защото се чувствах ужасно, че ти го взех преди. Защото си е твой. Не за да ти платя с него. И в никакъв случай не за да ти причиня болка!
В очите й проблеснаха сълзи.
— Поне това е някакво успокоение, ако казваш истината. Болно ми е, Грант. И то много. Изобщо и не се опитвам да скрия болката си.
— Искам отново да ти се извиня. И като изяснихме това, колко време ще ти е необходимо да си поръчаш сватбена рокля и да уредим…
— Почакай малко. Само защото реших да приема извинението ти, отнасящо се до монетата, не означава, че съм съгласна да се омъжа за теб. Изглежда, че забравяш нещо. Станфорт Дарси е хлътнал по мене и най-вероятно ме е възприемал в същата светлина, както и ти, като изобщо не се надява, че съм девствена. Може би просто ще го изчакам да ми направи предложение и след това ще приема неговото, а не твоето. Освен това той сигурно би ми бил по-верен от тебе, който тичаш подир годеницата си, а спиш с бизнес партньорката си.
— Нямаш гаранция, че ще ти предложи брак, Аманда. Може би той просто си търси любовница. А ти може да носиш моето дете.
— Тогава ще изчакам, докато се уверя, че не съм бременна. И след това ще чакам, докато срещна мъжа, който ще се ожени за мен, защото ме обича, а не защото се чувства виновен или защото би спечелил отново половината от бащиното си имение — каза тя унищожително. — Или изобщо не си мислиш, че точно това ми мина през главата последните няколко минути, долен червей такъв!
— Може и така да е, но със сигурност на мен не ми хрумна такова нещо — отрече той категорично. — Предложих ти женитба, защото така правят почтените мъже.
— Поради същата причина ли предложи и на Анабела? Защото не можеш да извадиш ръце изпод полата й? О, колко зает сте били, мистър Гарднър, и в каква клопка сте попаднали! Две добродетелни жени — е, две от тези, които познавам — са опетнени от вас. Не било трудно! За коя от двете ще се ожените? За Анабела, която живее в съседство и която е добре приета от обществото, или за опозорената комарджийка от парахода, която по някаква случайност притежава част от имота ви? — тя му се усмихна предизвикателно от другата страна на стаята. — Е, сър, имам новини за вас. Не съм толкова глупава, колкото изглеждам. Има и други рибки в морето, и то по-хубави от вас. Така че великодушно те откачам от кукичката, Грант. Върви и се ожени за малката блондинка и нека и двамата получите това, което сте си заслужили, и то един от друг, защото, без да се хващам на бас, сигурна съм, че така ще стане.