Още няколко дена след разговора Аманда беше потисната. При други обстоятелства би се съгласила да се омъжи за Грант. Толкова го обичаше! Но той не й отговори със същата любов, а ако не й отвърнеше, или докато не й отвърнеше, тя нямаше да приеме предложението му, макар че се чувстваше съсипана, след като му отказа. Освен това разбираше, че по този начин направо го тика в ръцете на Анабела, макар че младата жена не знаеше нищо за това, което беше станало между нея и Грант.
Що се отнася до Грант, той беше колкото ядосан, толкова и успокоен. От една страна, веднага щом Аманда разбереше, че не е бременна, той щеше да си върне нормалния начин на живот, или поне това, което минаваше за нормален живот, откакто Аманда се беше появила, и щеше да осъществи плановете си да се ожени за Анабела. Междувременно той щеше да се държи нормално и с двете. Да не дава господ и двете да бяха бременни, и то от него!
От друга страна, това беше почти невъзможно да се е случило сега, защото не беше спал с Анабела, откакто Аманда пристигна в „Мисти Вали“, а и изобщо нямаше намерение да го прави, поне за момента. Поради някаква причина желанието към годеницата му беше драстично намаляло през последните няколко седмици, което може би беше добре дошло, докато решеше какво да прави.
Освен това гордостта му беше жестоко потъпкана благодарение на язвителния език на Аманда. Как посмя тази малка вещица да му откаже да се омъжи за него! Не разбираше ли какво й предлагаше той? Колко великодушен беше жестът му? Колко му струваше да се реши? По-скоро потоп ще стане, отколкото отново да й предложи брак! Доста дълго ще има да чака някой друг мъж да дойде и да я поиска за жена. Глупачка!
Е, сега той щеше да си стои и ще я остави да си сърба попарата, а може би все пак някой ден щеше да й направи друго предложение. О, разбира се, не за женитба. Тя веднага би го отхвърлила. Следващия път той щеше да й предложи да му стане любовница. Не заради парите, тъй като идеята да й се плаща беше обидна за нея, а заради удоволствието. Тя току-що беше опитала първата глътка от любовта и ако Грант беше добър познавач, на нея й хареса, независимо от първоначалната пречка. Той беше готов да се обзаложи, че нямаше да мине много време, преди тя да поиска отново да вкуси от това удоволствие. А той ще чака, както лисицата чака заека.
Аманда се разхождаше из къщата като куче, лишено от кокала си. Грант беше раздразнителен като мечка, а на Чалмърс направо му идваше да си скубе косите, като ги гледаше. Тогава на Грант му хрумна една идея, която му се стори направо гениална, един чудесен начин, по който щеше да излекува наранената си мъжка гордост и щеше да си върне на Аманда.
Рано една сутрин, точно когато слънцето надникна над хоризонта, той влезе крадешком в стаята й и я шляпна по дупето с обратната страна на ръката си. След това се отдръпна, скръсти ръце на гърдите си и зачака реакцията й.
Тя последва веднага. Извадена от здравия си сън, Аманда се протегна и се прозина.
Като видя Грант и самодоволната му усмивка, тя се намръщи ядосано и потърка през чаршафа удареното си място.
— По дяволите! Какво правиш тук? Какво правиш в стаята ми, невестулка такава!
— Стани и се усмихни, Аманда. От днес сама почваш да си изкарваш прехраната.
— Какво бръщолевиш? Или се уточни, или изчезвай — измърмори тя, като се опита да зарови глава под възглавницата, за да не чува отвратително радостния му глас. — Освен това аз вече си изкарвам прехраната, като ти помагам в счетоводството.
Той издърпа възглавницата й и я хвърли на пода.
— Имах предвид да изкарваш прехраната си с труд и пот, моя скъпа, като понапрегнеш всичките си мускулчета, каквито едва ли имаш. Нали каза, че искаш да се научиш как се работи във фермата. Е, добре, реших, че е време да те науча.
— Не сега — изпъшка тя и се скри под чаршафа.
— Да, точно сега и ти ще се научиш по същия начин, по който и ние с Тед се научихме: направо от извора и всичко до последната подробност.
Той хвана чаршафа и рязко го дръпна надолу. Аманда изписка и се опита да го хване, преди да е паднал на пода, но не успя.
Не можеше да се каже със сигурност кой от двамата беше по-изненадан. Грант се опули, не вярвайки на очите си, когато видя тялото й, затоплено от съня и абсолютно голо! Той отвори уста и заприлича на риба, която се опитва да глътне малко въздух. Няколко дълги секунди му бяха необходими, докато се окопити. Междувременно Аманда се беше свила в горната част на леглото, прилепила дългите си крака плътно до гърдите, закрити от възглавницата, която беше използвала като щит срещу пронизващите му зелени очи.