Грант беше този, който пръв проговори:
— Къде ти е нощницата? — попита той.
— В чекмеджето, но това не е твоя работа — озъби му се тя, като го гледаше предизвикателно.
— Защо, за бога, не спиш с нея?
— Защото е дебела и я нося единствено през зимата, а ако случайно не си забелязал, вече е късна пролет и е твърде топло за такава нощница. Това задоволява ли ви, ваше височество?
— Добре, но защо не си поръчаш някоя по-тънка лятна нощница, вместо да се разхождаш като проститутка?
— Аз не се разхождам. Аз спя. И нямаше кой да ме види или да ме обезпокои, докато ти нахално не нахлу тук!
— А какво щеше да стане, ако беше избухнал пожар? — отвърна той, като чувството му на безсилие го измъчваше. Господи, тя беше красива и привлекателна дори толкова рано сутрин и така разрошена. А тези розови пръстчета на краката й бяха толкова изкусителни!
— Тогава предполагам, че или щях да се опека, или да си намотая чаршафа около тялото и да скоча през прозореца.
— Не се заяждай! Поръчай си няколко летни нощници и свикни да ги носиш.
Тя го погледна право в очите.
— Няма.
Дали щеше да носи или не, нямаше да му каже никога. Нека да ходи наоколо с жаден поглед и да си мисли как тя лежи гола в леглото и да я желае, докато най-накрая полудее. Така му се падаше на този надут петел! Отвратителен нахалник!
— Какво каза?
— Казах: няма. Нощниците изобщо не са удобни. Постоянно ми се събират нагоре, увиват се около мене и мога да се удуша. Нощница нося единствено когато е толкова студено, че не бих могла да заспя, и със сигурност няма да нося отсега нататък само защото ти ми нареждаш. Ти не си ми нито баща, нито съпруг, нито шеф.
— Е, ще трябва да те разочаровам, мис Всезнайке, защото се каня да ти стана шеф, което ни връща отново на това, заради което те събудих. Никога няма да се научиш как се отглеждат коне, без да приложиш на практика знанията си от книгите. Най-добрият начин да научиш нещо е, като го направиш, за предпочитане — при подходящ надзор. Ти ще бъдеш работник и ти обещавам, че ще научиш повече за работата във фермата, отколкото някога си си помисляла или си си представяла, че можеш да научиш.
Сега си надигни сладкото дупенце от леглото, облечи си нещо подходящо за мръсотията в обора и слизай долу за закуска, преди да си я изпуснала и да ти се наложи да чакаш до обед, за да ядеш. Дните ти на мързелуване до десет часа сутринта свършиха, скъпа моя.
— Грант… — започна тя.
Той я прониза със сериозен поглед и я попита кратко:
— Искаш ли да се научиш или не, Аманда? Или просто така си говореше, за да впечатляваш всички с добрите си намерения, така ли?
Тя наистина искаше да се научи. И това беше нейният шанс. Така че преглътна гордостта си и каза:
— Ако бъдеш така добър да ме оставиш за няколко минути да се оправя, веднага ще сляза долу.
Когато Грант спомена за мръсотията в обора, Аманда изобщо не си и помисли, че той наистина имаше предвид тор! Както и че не се беше пошегувал, като каза, че тя ще научи всичко до най-малката подробност. Скоро се превърна в най-обикновен работник в конюшнята — изгребваше мръсното сено, товареше го с лопата в една количка и го караше на голямото торище, което беше на разстояние от обора. По-късно торът щеше да бъде натоварен на вагон и да се използва при обръщането на почвата.
Много от конюшните се нуждаеха от остъргване и когато приключи с прекарването на старото сено, й показаха как трябва да изтърка пода и стените с една четка с дълга дръжка и сапунена вода. След това трябваше да се напълнят хранилките, да се налее прясна вода и да се настели сено по пода.
Това беше един безкраен процес, една неблагодарна работа, и то толкова трудна, колкото никоя друга досега. Ако не виждаше самодоволната усмивка върху лицето на Грант, който очакваше всеки момент Аманда да се оплаче или да се откаже, а също и ухилените физиономии на много от другите мъже и при мисълта, че Тими всеки ден вършеше същата работа Аманда веднага би хвърлила една лопата смърдящ конски тор направо в лицето на Грант. Но тя щеше да се проклина цял живот, ако му доставеше удоволствието да я чуе да хленчи, а още повече, ако се откажеше от една честна, макар и мръсна, работа. Щеше да се справи, дори ако трябваше да жертва живота си, за който в края на деня, с хиляди болки в мускулите, тя направо се изплаши.
— Как ти се струва сега работата във фермата? — попита я той късно следобед. — Не толкова лесна и приятна, колкото си мислеше, нали?