Две неща й помагаха да не се откаже. Първото нещо беше Анабела, която само гледаше как да заеме напълно мястото на Аманда. Второто беше съчувствените погледи и самодоволните усмивки от страна на Грант, който стоеше на другия край на масата. Аманда щеше да се проклина, ако доставеше на някого от двамата удоволствието да я види как се проваля.
Поради допълнителните задължения на Аманда не й оставаше време да забавлява Дарси, когато идваше при нея. Тъй като беше твърде мръсна, за да присъства на масата за обед с другите гости, Аманда свикна да яде в кухнята или си правеше малък сандвич и се разхождаше из градината, останала сама със себе си поне за известно време. Когато Дарси за първи път се присъедини към нея, той се опита да разбере какво става.
— За бога, Аманда! Какво те кара този човек да правиш? Дрехите ти са ужасни, имаш сламки в косата и лицето ти е омазано с мръсотия.
— И твоето щеше да бъде, ако беше чистил цяла сутрин обора — измърмори тя.
— Да чистиш обора? О, скъпа, защо се съгласяваш с това? Ти си негов бизнес партньор, а не някое момче от конюшнята.
— Точно така. Аз съм негов бизнес партньор, а той неведнъж е изтъквал, че партньорите споделят както работата, така и печалбата. Освен това се опитвам да опозная конете и да се науча как се ръководи фермата.
Дарси се изсмя.
— Единственото нещо, което учиш, е, че това, което даваш на коня отпред, излиза отзад. Грант те кара да работиш като роб и мога да се обзаложа, че умира от удоволствие, като те гледа. Аманда, ти си господарката на тази къща. Ти изобщо не трябва да си цапаш ръцете, да не говорим за тази мръсотия, в която си потънала.
— О, нямам нищо против и наистина всеки ден научавам все повече неща. Предполагам, че ако се оплача, задълженията ми ще се ограничат само в това да водя сметките и изобщо няма да трябва да се приближавам до обора, освен ако не искам, но аз съм решила да науча всичко за фермата.
— Аманда, защо се занимаваш с това или пък с четенето на книги за коне? Повечето жени биха били доволни да ръководят къщата, да пазаруват, да шият, да ходят на гости. Те са достатъчно заети и никога не биха помислили да се занимават с такива неща. За това са съпрузите.
— Аз не съм като повечето жени, мистър Дарси. И ако случайно не сте забелязали — нямам съпруг.
Нежните кафяви очи на Дарси проблеснаха заинтересувано.
— Това е другото нещо, което исках да обсъдя с тебе, скъпа моя, и тъй като стигнахме до този въпрос… — последните му думи увиснаха във въздуха, сякаш чакаше Аманда да го окуражи или да го прекъсне. Но тя не направи нищо и той продължи: — Аманда, би ли приела да се омъжиш за мен?
Що се отнасяше за предложенията за женитба, Аманда си помисли, че и Дарси е почти толкова тривиален, колкото и Грант. Те не казваха: „Ще се омъжиш ли за мен?“ или: „Би ли ми оказала тази чест?“, нито пък произнасяха красиво и романтично обяснение във вечна любов, а просто: „Би ли приела?“, сякаш трябваше да избира някакъв плат за рокля или някакви зеленчуци, които да сервира с пилето. Но с толкова ограничен избор като нейния, тя не би трябвало да бъде много придирчива. Както и да е, нямаше защо да бърза.
Като се намръщи малко, отвърна:
— Мистър Дарси…
— Моля те — прекъсна я той. Хвана ръката й, после я пусна, когато си спомни какво е вършила цяла сутрин с ръцете си, макар че ги беше измила старателно, преди да седне да обядва. — Моля те, наричай ме Станфорд. В края на краищата, ние сме приятели, а може би и нещо повече.
— Станфорд — отговори тя с лека усмивка, — ако се оженим, очакваш ли от мен да ти дам половината си от „Мисти Вали“?
— О, не! Никога не бих поискал това, макар че очаквам да се консултираш с мен по някои въпроси, които разбирам по-добре от теб и за които бих могъл да ти предложа съвет.
— Кои например?
— Счетоводство, такси, предложения, споразумения за подписване, ценови проблеми — неща, с които ти не трябва да се занимаваш.
— Разбирам.
И тя наистина разбираше. Станфорд Дарси беше като всички мъже, които си мислеха, че зад красивото лице се крие празна глава. Според Дарси и такива като него, ако някоя привлекателна жена да се опита да преброи до дванадесет, би означавало да използва двете си ръце и два от пръстите на краката си и дори тогава за нея би представлявало голямо усилие.