Дойде време кобилата да легне на земята, постлана с прясно сено.
— Ако седнеш до нея, би могла да я успокоиш, като й говориш нежно и я милваш. Понякога това помага.
Колебливо, Аманда приседна на земята до главата на кобилата, а Грант застана до задната й част. Големи, загрижени кадифени очи се взираха в нея, сякаш я молеха да облекчи болката, и Аманда й отдаде цялата си нежност.
— Всичко ще бъде наред, Огнена звезда — каза тя напевно, като милваше животното по изпотения му врат. — Ще видиш.
Когато дойде следващата контракция, кобилата вдигна глава и след това се отпусна отново, когато болката отмина. Това стана още два пъти и Аманда се приближи, за да може, когато отново положи глава, Огнена звезда да използва краката й като възглавница.
— Така по-добре ли е, миличка? — попита тя, сякаш говореше на ранено дете.
— Добре е — каза Грант, поклати глава и се засмя, когато Аманда вдигна рязко очи. — О, предполагам, че не говореше на мен, нали? — подразни я той. Малко по-сериозно, с очи, изпълнени с желание, той попита: — Какво би те накарало да говориш толкова мило и с мен и да ме наричаш „скъпи“?
— Ако започнеш да раждаш, ще те нарека така, обещавам ти — закле се тя с дяволита усмивка.
Който беше измислил понятието „родилни мъки“, беше намерил точното наименование, помисли си Аманда, като гледаше контракциите на Огнена звезда. Колкото времето за раждането приближаваше, толкова по-чести ставаха болките и толкова по-непоносими. Тъй като не можеше да помогне с друго, освен да се опита да накара кобилата да усеща, че някой е съпричастен на болката й, Аманда галеше главата й и й говореше разни безсмислици. Най-накрая тя започна да пее подред всички песни, които си спомняше, включително и няколко негърски спиричуали, които беше научила от Амос.
Най-накрая тя чу Грант да казва нежно:
— Ето го, Аманда. Приготви се да видиш новото попълнение на „Мисти Вали“.
Кобилата се напъна силно и само след няколко минути, с помощта на Грант, малкото се появи на бял свят. Мокро, кърваво, изцапано като мръсно коте, то беше най-красивото нещо, което Аманда беше виждала. Да го види как излиза, как поема първата си глътка въздух, беше все едно, че участва в някакво вълшебство.
С един чист парцал Грант помогна на кобилата да изчисти малкото. Аманда и Грант смениха изцапаното сено с чисто. Грант й обясни, че това е необходимо да се направи веднага след раждането, за да се намали опасността от някакъв инфекциозен процес за майката или за кончето. Застанали един до друг, с цялата гордост и радост на родители, които наблюдават своето потомство, те гледаха как новороденото се опитва да стъпи за първи път на крака.
Няколко опита бяха необходими на малката кобилка, защото краката й бяха толкова дълги, че се оплитаха, и толкова тънички, сякаш се опитваше да стъпи на четири мокри сламки, но най-накрая успя. Като я видя как стои с треперещи крака и как търсеше с муцунка корема на майка си, за да получи първата си глътка мляко, Аманда подсмъркна и изтри една сълза.
— Никога не съм виждала нещо толкова прекрасно. О, Грант, толкова съм ти благодарна, че ме събуди! Никога не ще забравя този момент!
— Знам. Виждал съм го, предполагам, поне стотина пъти, но всеки път е някакво чудо. А тази малка кобилка ще бъде нещо специално. Усещам го с душата си. Погледни тези крака! Кълна се, че има най-дългите крака на кобилка, появила се на бял свят в „Мисти Вали“. Като я гледам, ми напомня за тебе — той се усмихна и прегърна Аманда така, че тя сложи глава на рамото му. — Мисля, че трябва да я кръстим на тебе — в твоя чест, заради първото раждане, при което ти асистира. Как ще я наречем? Дългокраката девойка?
Аманда поклати глава.
— Какво ще кажеш за Великолепната Манди?
— Чакай! — щракна Грант с пръсти и заяви: — Сетих се! Ще я наречем Тайнствената лейди. Чудесно име!
С тежка въздишка, която говореше за нещо повече от умора, Аманда се усмихна.
— Добре, защо не? — съгласи се тя с кисело изражение. — Изглежда, половината свят ме мисли за такава. Нека да бъде Тайнствената лейди и се надявам, че ще стане най-бързата малка кобилка, която някой някога е виждал. Вярвам, че ще счупи много рекорди и ще спечели повече състезания, отколкото всички други чистокръвни коне. Тя и аз, двете заедно, ще ти покажем, а и на всеки друг, какво точно можем да направим ние, тайнствените дами, стига да си го поставим за цел. Гледай само и ще видиш!
Мускулите на Аманда вече бяха привикнали към напрежението от новата работа, когато дойде време да тръгват за Ню Йорк, за предстоящите състезания Белмонт Стейкс. Поради дългото пътуване с влак Грант отново тръгна няколко дена по-рано с Гордостта на султана, за да може животното да се възстанови след пътуването и да се подготви за събитието.