Този път и Аманда щеше да отиде няколко дни по-рано. Макар че беше чувала за чудесата на Ню Йорк, тя не беше ходила там и искаше да разполага с няколко дена, за да разгледа този величествен град, който привличаше хора от всички националности и който всяка година поемаше хиляди посетители в прегръдката си. Тя искаше да се слее с гъмжащото море от хора по улиците, да вкуси екзотични храни, да слуша чужда реч и да види всички богатства, с които градът разполагаше. Искаше да опита от всичко, да види всичко, което не бе имала възможност досега: изложби, музикални изпълнения, балет. Макар че състезанието беше много важно за фермата, сега то остана на второ място в съзнанието на Аманда, тъй като тя очакваше да види всички нови, вълнуващи неща, които Ню Йорк можеше да й предложи.
Хиподрумът и конюшните бяха в Лонг Айланд, само на няколко мили от брега. Бяха отседнали в крайбрежния хотел и Аманда не можеше да се насити на гледката, която се откриваше към плажа, още повече че времето беше приятно топло за първата седмица на юни. Курортът Лонг Айланд щедро предлагаше на своите богати посетители боулинг, крикет, дори този нов спорт, наречен тенис на трева, и Аманда копнееше да опита от всичко, тъй като досега не беше имала време и възможност.
Никога не си беше мислила, че е имала по-различно детство от другите деца, че е била лишена от нещо. Докато те тичаха по улиците и поляните, мястото й за игра беше ограничено обикновено от перилата на парахода. За няколко години по време на войната тя беше посещавала училище в Ню Орлиънс заедно с други момичета на нейната възраст, но щом веднъж получи основа, неин учител беше единствено баща й. Ето защо сега любопитството й беше съвсем естествено.
Ако й липсваха домашни любимци или приятели за игра, тя можеше да ходи за риба почти всеки ден; ако искаше, можеше — и може би все още би могла — да надплюе всяко момче поне от околните три щата, стига да беше сдъвкала определеното количество тютюн. Това и други умения тя научи от своите приятели на парахода. Но сега щеше да прави неща, които никога преди не беше пробвала, и беше толкова развълнувана, че не знаеше откъде да започне.
И сякаш, за да има тя по-богат избор, Америка честваше своя стогодишен юбилей и цялата страна се приготвяше да отпразнува това по много внушителен начин. Ню Йорк, за да бъде ненадминат, не чакаше четвърти юли, а се приготвяше да превърне цялото лято в една поредица от различни състезания и забавни програми. Щеше да има надпревара с лодки, конни надбягвания, маратон, паради и празненства, специални музикални и театрални представления, пикници и фойерверки, бал с маски. Дори циркът беше дошъл в града за няколко седмици. Цялото лято щеше да се превърне в едно безкрайно празненство и Аманда се оказа късметлийка, защото можеше да опита малко от това удоволствие. Чувстваше се като дете, оставено свободно в магазин за бонбони.
Рано на следващата сутрин, тъкмо когато се канеше да вземат заедно с Чалмърс карета до града, те срещнаха Грант, който току-що се връщаше в хотела.
— За къде сте се запътили толкова рано? — попита той и като се обърна към нея, каза със сух смях. — Мислех, че няма начин да не се върнеш при първа възможност към стария си навик да спиш до късно.
Аманда повдигна рамене.
— Предполагам, че си ме променил. Освен това не искам да губя нито секунда от времето си тук. Реджи и аз отиваме в града, където ще прекараме деня.
— Ще ходите по магазините?
— О, не! — отговори тя, като поклати глава. — Мога да пазарувам по всяко време, когато се върна вкъщи. Първо ще отидем да видим парада, след това ще отидем в художествената галерия.
— И няма да ме поканите? — той направи физиономия на изоставено момченце.
— Няма ли да си зает с тренировките на Гордостта на султана?
— Той вече тренира тази сутрин още преди да изведат другите коне. Не желая да рискувам да се нарани, ако тренира с останалите, или пък нашите съперници да получат предварително пълна представа за неговите възможности.
— Много мъдро, сър — съгласи се Чалмърс. — Ако сте свободен, много ще се радваме да ни придружите — предложи му той учтиво, за голяма изненада на Аманда. Грант също беше малко изненадан, когато разбра колко насериозно Чалмърс приема задълженията си на придружител на Аманда. Но днес нямаше да има за какво да му се сърди.
Като усети с каква неохота Аманда го включи към плановете им, Грант попита:
— Аманда? Ако нямаш нищо против, да дойда с вас…
Какво можеше да каже, когато Чалмърс стоеше там, без да знае колко е опърничава?