— Мис Аманда, тези неща изобщо не изглеждат стабилни!
— Дрън-дрън! Вие сте двама хленчещи глупчовци! Страхливци! Обзалагам се, че мога да се задържа на едно от тези колелета повече, отколкото вие двамата, взети заедно — каза тя предизвикателно.
— Хайде да видим! — съгласи се Грант, защитавайки мъжката си гордост. Как можеше да го нарече хленчещ глупчо! Ще й покаже той! — Хайде, Чалмърс, хайде да отидем да видим колко ще ни вземат тези момчета, за да ползваме колелетата им за нашето малко състезание.
— Но, сър!
— Чалмърс, стари приятелю, да не би да искаш мис Аманда да си мисли, че те е страх? — извика Грант, крачейки вече към момчетата. — Давай, човече!
Двадесет минути по-късно, макар и ожулен, Чалмърс вече възгласяваше победата си над двамата си съперници:
— Разбрахте ли сега кой е стар, а? Глупчо, а?
Грант, който беше втори, също беше страхотно горд със себе си, беше се надул като паун, макар че панталоните му бяха скъсани на едното коляно. Аманда все още се опитваше да измъкне полите на роклята си от спиците на колелото и си мърмореше:
— Проклето нещо! Трябваше да се сетя, че е направено да е удобно единствено за мъжете! Повечето неща са направени така!
Те спряха в таверната на Макгован за лек обяд, повървяха малко край езерото и хванаха последната част от една пиеса на Шекспир, която се играеше на открито на една импровизирана сцена. Изядоха набързо по един сладолед в сладкарницата в парка, по-късно се натъпкаха с плодови сладкиши, които си купиха от една сергия, и най-накрая намериха малкия зоопарк, за който Аманда беше споменала.
Грант не си спомняше откога не беше прекарвал такъв, изпълнен с веселие и безгрижие, ден. Той се смя до премаляване, когато Аманда се опита да пропъди гъските, които бяха решили до вървят подире й по пътеката край езерото. Тя беше много интересна за всички животни в зоопарка, дори за козите и ламите, а маймуните направо се очароваха от нея. Тя нарочно имитираше движенията им и правеше разни физиономии, после се смееше възторжено, когато те започваха да я имитират. Хвърли им дъвка и се опита да ги научи как да дъвчат, като през цялото време не обръщаше никакво внимание на това, какво могат да си помислят за нея минувачите и беше напълно естествена и откровена в детската си радост. Когато денят завърши, Грант не можеше да каже кой повече се е забавлявал — Аманда, която приветстваше, ликувайки, всяко ново преживяване, или той и Чалмърс, които я гледаха и я следваха навсякъде.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Забавленията за деня не бяха свършили, когато Грант скоро разбра, че Аманда имаше планове и за вечерта. В „Чери Лейн Тиътър“ щяха да дават много известна постановка, която тя държеше да гледа.
— Аманда, роклята ти е изцапана от тревата и от маслото на колелото, крачолът на панталона ми е скъсан и дори Чалмърс изглежда малко оръфан — изтъкна Грант. — Докато се върнем обратно в Лонг Айлънд, докато се изкъпем, преоблечем и хапнем, вече ще е твърде късно.
— И точно заради това ще останем в града, ще хапнем нещо в някой малък ресторант и след това направо ще отидем на театър.
— Но ние приличаме на цигани! Голям късмет ще имаме, ако някой се съгласи да ни сервира. Изключено е. Най-много можем да се надяваме на някоя застояла храна от сергиите по улицата.
— Ако съм научила нещо от теб и твоите надменни приятели, то е, че парите оправят всичко — оспори го Аманда. — Ако използваме умело това средство, ние не само ще получим добра храна, но може би и ще имаме шанс да си пооправим дрехите. А ако не можем, кой ще ни види в тъмното на театъра? В края на краищата, не миришем на лошо, нали?
— Точно тази вечер ли трябва да видиш тази постановка? Не можеш ли да почакаш до утре?
— Имам толкова други планове за утре. Записала съм се за урок по тенис сутринта, докато е все още хладно. След това с няколко други дами ще поиграя на крикет. После трябва да дойда отново в града да си потърся подходящ костюм за бала с маски, който хотелът организира вечерта на състезанието. Освен това се надявам да намеря време да се отбия при Мейси и да видя модното ревю. А утре вечерта трябва да избера между опера, балет и симфония, тъй като очевидно няма да имам време да посетя всичките за краткия ни престой тук. Разбира се, гледала съм опера в Ню Орлиънс и ако трябва честно да си призная, мисля, че това не е нищо друго, освен множество хора, които пищят на някакъв език, който не разбирам, дори и да искам, тъй че, предполагам, този път ще отида да гледам балет и ще видя дали ще ми хареса повече, тъй като във всеки случай ще има оркестър. Голям късмет извадих, че сезонът е започнал по-рано заради стогодишнината, иначе нямаше да имам тези възможности.