— Би могла да виждаш по-добре с отворени очи, Аманда.
— Шът! Искам да почувствам музиката — отговори тя тихо, като протегна ръка, за да хване неговата. Очите й бяха все още затворени, а на лицето й беше изписана ангелска усмивка. — Не е ли чудесно? Минава през цялото ти тяло като тайнствен водопад. Мога да я слушам цяла нощ.
В антракта тя излезе от музикалното си опиянение и го изненада с едно предложение:
— Сега вече може да отидем в „Гардън“ и може би, ако побързаме, ще хванем мача точно в разгара му.
— През цялото време си знаела — ти, малка, подла вещице! — каза той със смях.
Тя кимна с глава, като му се усмихна.
— Е, искаш ли да отидеш или не?
— Да, но не можем. Това не е място, където ходят жени. Освен това ти толкова харесваш този балет.
Като го грабна за ръката, тя го издърпа от театъра и го изведе на улицата.
— Извикай такси, Гарднър. Отиваме на мача. Щом съм с тебе и Чалмърс, със сигурност няма да си навлека неприятности.
Но тя сгреши. Намериха Чалмърс и успяха да се натъпчат на една скамейка точно зад него. Аманда беше седнала в Гардън, защото имаше само едно свободно място. Тъкмо беше започнало най-интересното състезание.
Тъй като беше живяла през по-голямата част от живота си на реката, Аманда не беше шокирана от проявите на жестокост, нито пък се отвращаваше от тях, макар че не можеше да си обясни защо двама разумни мъже биха се съгласили да се удрят така безмилостно за някаква жалка сума пари и заради едното удоволствие. Поне в този мач, за разлика от много други, състезателите носеха ръкавици. Не че имаше чак толкова значение, но все пак. На края на десетия рунд и двамата изглеждаха така, сякаш бяха премазани от воденични камъни: ожулени, пребити и окървавени.
Мачът свърши, играчът, който Чалмърс и Грант подкрепяха, победи и те двамата се поздравяваха за това, че са избрали по-добрия боксьор. Тогава един мъж, който стоеше от другата страна на Аманда, сложи ръка на бедрото й и й предложи с пиянски глас:
— Хайде да отидем някъде и да се позабавляваме, красавице.
Аманда застина. Когато набра смелост да мръдне отново, тя отмести ръката му, погледна го направо в зачервените очи с най-добрия си покерски поглед и каза:
— Забрави това, приятел. Аз съм с него — тя посочи Грант.
— Какво става тук? — Грант подразбра, че нещо става, без да беше чул репликата на мъжа поради шума на тълпата.
— Нищо — изписка Аманда.
Думите й почти бяха заглушени от това, което каза мъжът:
— Дамата идва с мен. Нещо да имате да кажете?
Отговорът на Грант беше един юмрук в носа му. Отговорът на мъжа беше един удар в зъбите на Грант. Тогава и Чалмърс се присъедини и мястото се изпълни с хора, които искаха да се включат в боя, а Аманда се сви и се опита да се скрие под пейката. Обаче нападателят успя да я хване за косата и я придърпа пред себе си като щит и през цялото време се хилеше като селски идиот. Грешката му беше, че я държеше малко настрана. Макар че й коства целия страничен шев на роклята, тя го ритна с коляно в слабините, като изкрещя почти толкова силно, колкото и той. Мъжът я пусна и се строполи на земята. Тя пропълзя до мястото, където Чалмърс лежеше и стенеше, почти изгубил съзнание. Точно тогава пристигна полицията и ги замъкна всички, включително и Аманда, в затвора.
На другата сутрин и тримата, зачервени от срам и със съзнанието, че са виновни, се явиха пред съдията, на когото обясниха всичко. Обвиненията от тях отпаднаха и те се запътиха за Лонг Айлънд, след като бяха прекарали една неприятна нощ в затвора.
— Ако някой от двама ви разкаже, когато се върнем вкъщи, какво се е случило — предупреди ги Аманда, мърморейки, — кълна се, че ще изпитам върху него всичките страхотни хватки, които научих тази нощ, а, повярвайте ми, тези нюйоркски момичета знаят как да се справят с мъжете!
Беше прекарала нощта, затворена с няколко жени с лоша репутация и за тези няколко часа научи повече, отколкото за всичките години, прекарани на реката.
— Мис Аманда, кълна се, че ще мълча. По-скоро ще си отрежа езика, отколкото да кажа на някого къде съм прекарал тази нощ — се закле Чалмърс уморено, като внимателно опипваше подутия си нос.
— И аз — закле се и Грант. След това се ухили на Аманда, както си знаеше, като изглеждаше дори по-палав заради синината под окото си. — Обаче трябва да кажа, че нашият приятел наистина ще запомни удара, който му нанесе. Вие, жените, можете да нанасяте такива майсторски удари, че пред тях боксът изглежда безинтересен.