— Ако бях истински пират, щях да те отвлека и да те отведа някъде — намекна й той.
— Накъде да тръгна? — прошепна тя, като чувстваше, че се потапя в зелените му очи.
— Накъдето искаш и навсякъде, където е възможно един мъж да обладае една жена.
— Има ли много такива места? — тя си играеше с огъня и беше сигурна, че ще се опари, но нищо не можеше да я спре.
— Достатъчно много, за да не спрем цяла нощ, а и повече.
— Покажи ми.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Там, в средата на залата, Грант спря от почуда. Той я погледна мълчаливо, не вярвайки на ушите си. Цяла вечер нарочно я изкушаваше, като се надяваше да я вкара в леглото си, да преживее отново върховното удоволствие, което бяха споделили предишния път. Обаче никога не беше очаквал тя толкова лесно да отстъпи и да се поддаде на чара му.
Да отстъпи? Не, в този случай тази дума не беше подходяща. Аманда беше отишла къде по-далеч. По някакъв начин тази привлекателна малка магьосница беше успяла да обърне нещата, сякаш тя го предизвикваше, а не той нея. Дали отново само го дразнеше, като го възбуждаше, преди да му откаже? Каква игра играеше този път?
— Езика си ли глътна? — подразни го тихо Аманда, а очите й се смееха.
Зад тях една друга двойка ги блъсна и това накара Грант да осъзнае, че те стоят неподвижно, докато другите танцуват около тях. Той автоматично навлезе отново в ритъма на валса, но мислите му бяха приковани върху красивата жена в ръцете му и върху обещаващите й очи.
— Никога не обещавай нещо, което не можеш или няма да направиш, Аманда — предупреди я той сериозно. — Особено неща от този род. Може да се окаже една много опасна грешка, особено ако мъжът, с когото флиртуваш, не е джентълмен.
Погледът й издържа на неговия, очите й светеха като запалени свещи в тъмна нощ.
— Покажи ми — промърмори тя отново и гласът й премина през него като топло уиски. Смел, дързък, предизвикателен глас, който го възбуждаше до краен предел.
— С удоволствие, изкусителко! — без да изчака музиката да свърши, той я хвана за китката и бързо я изведе от залата, изгаряйки от нетърпение да остане насаме с нея, преди да е променила решението си.
— Запомни едно — ти реши това. И после си спомни, че и ти си го искала, така както и аз. Да няма на другия ден оплаквания и обвинения.
По целия път към стаята Аманда спореше със съзнанието си. Емоциите и задръжките й се бореха в нея.
Това, което искаше, беше неправилно.
Но беше толкова хубаво! Тя толкова много го желаеше, че чак беше болезнено.
А то беше грешно.
Заради това със сигурност ще отиде в ада, но щеше да намери рая в прегръдките, в целувките на Грант.
Той беше се обрекъл на друга жена.
Да, но той щеше да бъде неин, само неин тази вечер в леглото й и нямаше да мисли за никоя друга. Тя щеше да го накара да забрави всичко.
Както и всички останали, той искаше единствено тялото й, предлагаше й само една страстна нощ и изобщо не я смяташе за човек. През повечето време дори не я харесваше, постоянно я пренебрегваше и продължаваше да я лишава от уважението, с което се отнасяше към другите жени, отказваше да я възприеме за нещо друго, освен за обикновена проститутка. И като му се предложи тази вечер, нямаше ли да потвърди лошото му мнение за нея и всичко да бъде безвъзвратно загубено?!
Беше безразсъдно от нейна страна и въпреки това сърцето й беше избрало точно този мъж. За първи път в живота си тя бе лудо, безпомощно влюбена. Това нищо ли не означаваше? Нямаше ли право поне на малко щастие, на един върховен момент, независимо колко кратък щеше да бъде той. Една нощ на екстаз — само една чудесна нощ в прегръдките на мъжа, когото обичаше, една приказна нощ, споменът за която да стопля дните й.
Когато той я бутна в стаята и я сграбчи в горещата си прегръдка, Аманда вече нямаше време за мислене. Устните му се сляха с нейните и той я придърпа по-близо до наведеното си мускулесто тяло и от този момент нататък всичко, за което тя мислеше, беше Грант. И нищо друго не я интересуваше. Той изцяло изпълваше сетивата й. Усещаше го с всяка фибра на тялото си. Погледът му я изгаряше, докато той развързваше пелерината й. Когато я свали от раменете й, тя се плъзна на земята. Тежестта на тялото му я притискаше до затворената врата.