Преди още Аманда да успее да се осъзнае, Грант вече беше успял да смъкне роклята й надолу, ръцете й все още бяха в ръкавите, а гърдите й се подаваха оголени над корсажа, очертани само от нежната дантела.
— Какви праскови със сметана и толкова апетитни — промърмори той, като гризна със зъби връхчето на едната и след това се прехвърли на другата, смеейки се нежно, гледайки ги как отвръщат на вниманието. Той намокри всяка с език, след това ги духна леко, при което те настръхнаха още повече.
Когато засмука едното й зърно навътре в горещата си уста, Аманда направо обезумя от желание. Извиваше се при всяко докосване като развратница, за каквато той я считаше. Скимтеше и пъшкаше. От главата до петите, от гърдите до бедрата тя представляваше една тръпнеща маса. Развълнувана, търсеща, горяща.
Когато пъхна ръце под полите й, като си прокарваше огнена пътечка чак до кръста й, краката й започнаха да треперят и да се подгъват. Слепешката, но сръчно, докато устните му все още се плъзгаха по гърдите й, той развърза панделките на колана на гащичките й. Преди те да паднат на пода, дланта му ги замести, като откри самата пъпка на желанието й. Аманда простена и размята ръце, сякаш че прави опит да го отблъсне.
— О, стига! Спри!
И да я беше чул, той с нищо не го показа. Пръстите му продължиха своята атака независимо от нейната молба. По цялото й тяло затанцуваха вълни на удоволствие, които подпалваха кръвта й и я влудяваха неудържимо, докато достигна до най-върховния копнеж, който някога бе изпитвала. Беше гореща и влажна за него. Обезумяла от желание. Той я притисна и тя усети до корема си мъжествеността му, гола и пулсираща.
— Грант — каза тя задъхано. — Моля те… в леглото… сега…
Като пъшкаше, той плъзна ръцете си под дупето й и започна да го милва със своите дълги, загрубели от работа пръсти.
— Не мога да чакам толкова дълго — призна той с дрезгав глас. — Обгърни кръста ми с краката си.
Дори когато, освободена вече от гащичките, той я повдигна и се мушна между треперещите й бедра, тя каза задъхано:
— Не можем! Не тук!
— Можем. Точно тук. Точно сега! — надвиснал над нея, с черната лепенка, която все още покриваше синината на едното му око, и със зелен пламък на желание в другото, той много приличаше на пират — на пират, който се е навел и се наслаждава на заграбеното съкровище. През тялото й премина тръпка на очакване.
В следващия момент тя получи каквото искаше.
Горещ, твърд, тресящ се, той се пъхна в нея и тя отново извика и сключи по-здраво краката си около него. Отново усети как лъскавият му член я изпълни, почувства как се отваря дори още повече за него.
— Готово, скъпа — каза той с изкушителен напев. — Поеми ме навътре. Погълни ме. Стопли ме. Стисни ме. О, господи, колко си сладка!
Дори и да искаше да отговори, тя не би могла, тъй като той беше покрил устните й със своите, езикът му се стрелкаше по отворените й устни в такт с движението на долната част на телата им. Гърбът й беше опрян на вратата, ръцете му я придържаха, краката й бяха увити около кръста му и тя се стискаше за него и трепереше. От време на време тя го придърпваше, като приветстваше всеки нов тласък на страст и насилие вътре в нея.
После, между два луди удара на сърцето, тя беше докарана до най-върховната възбуда на света, споделена и от Грант. Тя сякаш се издигна на златни крила, докато милиони бляскави слънца се изсипваха около нея, носейки се леко към земята на пухкави облачета.
Краката й, като се клатеха леко, се спуснаха надолу по кръста му. Само силните му ръце и тежестта на тялото му, което беше надвиснало над нея, я предпазиха от това да падне на земята. Изпотената му глава лежеше сгушена на рамото й, като всеки накъсан дъх се сливаше заедно с нейния.
От устата й се изплъзна кратък задъхан смях.
— О, господи! Никога не бих повярвала!
Той отговори със смях и леко пощипване по врата й, което накара хладната й кожа да настръхне.
— Няма да си правя труда да те питам дали ти хареса — каза той шеговито. — Ще е цяло чудо, ако поне половината хотел не те е чул и веднага щом ушите ми спрат да пищят, възнамерявам отново да те накарам да викаш по този начин.
— Не знам дали ще имам сили — призна си тя. — Всичките ми кости са омекнали.
— Скъпа, това беше само началото. Има още много неща, на които искам да те науча — той я вдигна на ръце с учудваща лекота.
Сепната, тя изписка.
— Грант Гарднър, само да си ме изтървал! — тя не можеше да не се съмнява дали и неговите крака не бяха толкова омекнали като нейните.
— Престани да ме заплашваш — заповяда й той, като я погледна с порочна усмивка. — Просто се пресегни надолу, хвани колана на панталоните ми и ги издърпай нагоре, за да не ме спъват, иначе и двамата ще паднем на земята още преди да сме стигнали до леглото.