Лицето й пламна от унижението, което се криеше в думите му.
— Един джентълмен никога не би ми напомнил за тези неща.
— А една дама никога не би се държала като курва, скъпа. Нито пък щеше да използва такъв език, било то в леглото, или извън него.
— Ще съжалявате за думите си, мистър Гарднър! — предупреди го тя заплашително. — Както и аз съжалявам, че изобщо ви пуснах в леглото си или че си помислих дори и за момент, че сте почтен! През последните няколко дена бях започнала да вярвам, че може би, в края на краищата, вие имате сърце, макар че през повечето време не изглежда така.
Той се надвеси над леглото, ръцете му започнаха да търсят нещо под завивката и за момент тя си помисли, не вярвайки на очите си, че той има намерение отново да я люби.
— Какво си мислите, че правите? — изписка тя, като го плесна по пръстите, които докоснаха бедрото й.
— Съжалявам, че ще те разочаровам, скъпа — каза той, като се усмихна със сарказъм. — Просто си търся чорапа — той го измъкна и се наведе, разкопчаната му риза се разтвори и той целуна Аманда бързо по бузата. — Между другото, дъвката ти е на таблата на леглото. Не я забравяй, скъпа.
Тя присви очите си, докато заприличаха на две сини цепки, отлепи дъвката от мястото й и я размаза в средата на окосмените му гърди.
— Можеш да я вземеш — усмихна се тя самодоволно. — Много старание приложи, докато я изсмучеш от устата ми тази нощ. Значи можеш да си я запазиш.
Като направи гримаса, той издърпа лепкавата дъвка заедно с няколко косъмчета, като трепваше при всяко отскубнато косъмче, но доста голяма част от дъвката остана прилепнала към кожата му.
— Не е много, като се има предвид как се представих — каза той неуверено.
— Но това е всичко, което някога ще получиш от мен.
Погледът, с който се взря в нея, я накара направо да потръпне.
— Ще видим, нали? — отговори той меко и сериозно. — Ако първия път не завърши със забременяване, този път може и да е станало — тя пребледня и той й се усмихна тъжно. — О, разбирам, че това не ти е хрумвало, нали? За нещастие, ти ме накара толкова да те желая, че забравих да те пазя. Така че отново ще чакаме да видим дали глупостта ни няма да даде плод.
— Е, благодаря ви много за тази чудесна лекция, доктор Гарднър! Предполагам, че ще хвърлите цялата вина върху мен! А какво ще кажеш за себе си, похотлив козел такъв? Ти си този, който бъркаше под полата ми. Ти си този, който има опит. С твоята услужлива годеница… И Анабела ли трябва да слуша тази тирада всеки път, след като спиш с нея?
— Не — отговори кротко Грант, засегнат от последните думи на Аманда. За нейно объркване и без повече коментари, той си събра дрехите и веднага излезе, като тихо затвори вратата.
— Е, за какво беше всичко това? — учуди се Аманда, като се намръщи след него. — За какво бяха всичките тези приказки, след като после изведнъж млъкна и си затвори устата по-здраво, отколкото чекмеджетата на баба? Господи, никога няма да разбера какво мисли този мъж! А защо, по дяволите, ми трябва?
Докато Грант вървеше към стаята си, последната реплика на Аманда все още отекваше в съзнанието му. Той се притесни, като осъзна, толкова внезапно и неочаквано, че макар нито веднъж да не беше се увличал толкова по Анабела, не бе правил нищо, за да предпази двете жени от забременяване. Никога тялото му не беше властвало така над разума му, както ставаше, когато се докоснеше до Аманда. А след като беше се любил с Аманда, желанието му към студената блондинка, за която щеше да се жени, определено беше намаляло, и то толкова, че дори не го занимаваше мисълта да спи с Анабела, макар че няколко пъти тя твърде дръзко му беше намекнала за това.
Този факт го притесняваше, но това, което разбра за себе си, даде почва и за други мисли. Дали с Анабела не го свързваше само уважението му към нея и семейството й? Дали тайните му срещи с Анабела го караха да бъде по-внимателен, по-сдържан, отколкото той се чувстваше, когато беше с Аманда, и затова никога не беше се отпускал напълно и винаги беше нащрек? Или може би имаше по-малко страст между него и бъдещата му жена, отколкото искаше да си признае? По-малко огън? По-слабо желание? По-потиснати емоции?
Да, особено когато сравнеше това със силата, с която Аманда го привличаше. Тялото му реагираше винаги, когато тя беше в радиус от петнадесет крачки от него. Напоследък постоянно беше в съзнанието му, дори и когато не мислеше за нея, и това само по себе си правеше отношението му към Аманда уникално, защото никога преди не му се беше случвало с никоя жена. Тя дори се намесваше в съня му, завладяваше сънищата му. Сега, вместо сиви очи и руса коса, навсякъде му се привиждаха черна коса и сини очи, устни като череши и безкрайно дълги крака, които го мамеха любовно…