Като тръсна глава и изпсува, Грант разбра, че отново почваше да мисли за нея. Той си е фантазирал за тази малка магьосница с гарвановочерна коса!
— Върви по дяволите, Аманда! — изръмжа той. От яд удари с юмрук по стената на спалнята така, че мазилката се начупи и той се присви от болка. — Какво правиш с мене, Аманда? Какво направи със спокойния ми, добре подреден живот?
Както и преди, когато Аманда беше отхвърлила предложението му, Грант стана кисел и раздразнителен. През първите няколко дена, след като се върнаха вкъщи, се чувстваше по-зле дори и от пребито куче. Сопваше се и се озъбваше на всички, но най-вече на Аманда. Единствено с Анабела беше внимателен и Аманда предполагаше, че по този начин се опитва да я засегне още повече.
На всичкото отгоре Грант си спомни за обещанието да я научи да язди. И двамата не бяха много очаровани от тази идея, но Аманда го прие с още по-голяма неохота, защото беше сигурна, че Грант е решил да си счупи главата. Сутринта, когато Грант извика Аманда от обора, където тя грижливо почистваше, и я заведе в една малка конюшня, в която имаше оседлана кобила за първия й урок, Аманда веднага се опита да побегне. Тя заби токовете на ботушите си в пръстта, а Грант буквално трябваше да я влачи и да слуша как се оплаква, толкова уплашена, че изобщо не се притесняваше дали някой ще я помисли за страхливка.
— Няма да направя това, Грант. Не можеш да ме накараш!
— Вече трябва да си се научила да не ме предизвикваш напразно, Аманда — отвърна той, като я дърпаше към коня. — Ти ще яздиш Тайнствената лейди дори, ако трябва да те завържа за седлото.
Няколко работника му помогнаха да задържи отвратителната кобила, а друг му помогна да се справи с Аманда. Грант успя да я качи на седлото.
— Аманда! — изкомандва той остро, като я пусна и отстъпи назад, оставяйки я сама на коня, където нямаше за какво друго да се хване освен за седлото. — По дяволите, успокой се! Плашиш Тайнствената лейди и само правиш нещата по-лоши.
Макар че беше ужасно уплашена, Аманда го чу и разбра, че казва истината. Тя спря да пищи и застана скована и неподвижна като статуя. Очите й изглеждаха толкова големи на бледото лице, че Грант се уплаши, че може да припадне още преди да е започнала първия си урок. Той смекчи тона си и каза със същия твърд, но успокоителен глас, който използваше при някой буен кон:
— Така е по-добре. Сега Пади ще води Тайнствената лейди из конюшнята, а всичко, което искам от теб, е да се концентрираш да стоиш на седлото. Стой изправена и се опитай да се отпуснеш, Аманда. Дръж краката си на стремето и просто се движи с коня. Можеш ли да направиш това, скъпа?
— Не съм ти скъпа! — каза Аманда през стиснати зъби. Грант й отвърна със смях, доволен от това, че тя набираше кураж, поне достатъчно, за да му се озъби.
— Добре тогава, хайде да опиташ. Сега се закрепи по-здраво с бедрата си и просто си стой и се наслаждавай на ездата. Аз ще бъда наблизо, ако започнеш да падаш.
— Това утеха ли трябва да бъде?
Пади подкани Тайнствената лейди да върви бавно и Аманда преглътна буцата от страх.
— О, Господи! О, Господи! О, Господи! — молеше се тя напевно, сякаш призоваваше Господ на помощ. После, когато по лицето й се стекоха сълзи, тя каза: — Ще ти го върна, Гарднър! Мисли му! Ако оживея, ще те накарам да ми платиш!
През тези петнадесет минути, които й се сториха най-дългите през живота й, Аманда се клатушкаше и се плъзгаше, като се молеше с всички сили. Няколко пъти Грант трябваше да я връща на седлото отново, когато тя започваше да се плъзга настрани. През целия урок той й даваше инструкции като сержант от армията по време на обучение.
— Свий си коленете! Изправи си гърба! За бога, Аманда, приличаш на гърбава бабичка! Ако ти е толкова трудно да яздиш така, направо се радвам, че не реших да те уча на дамско седло. Отпусни се, по дяволите!
Когато урокът свърши, тя беше се хванала толкова здраво за коня, че Грант буквално трябваше да откърти пръстите й и да я свлече от седлото. Тя беше потънала в пот, дишаше на пресекулки и трепереше толкова много, че едва можеше да стои на краката си, когато стъпи на земята.
— Хайде, Аманда. Не беше чак толкова лошо, нали? — той се пресегна, за да избърше стеклите се по бузите й сълзи.
Пръстите му едва я бяха докоснали, когато Аманда използва юмрука си и го удари силно в окото — и то в здравото!
— Ау! — той отстъпи, хвана с ръка пулсиращото си око и й каза гневно: — Дявол да те вземе! Какво се опитваш да направиш, да ме ослепиш?