Уроците по езда бяха почти единственото време, когато Сладкобузко не придружаваше Аманда. Всяка сутрин, станал рано, Грант доволно влизаше в ролята на учител на Аманда.
— Накрая ще си ми благодарна.
— Ако не се поддам първо на изкушението да те удуша — отвърна тя.
Тя вече се гордееше със себе си, независимо колко мразеше уроците и превъзходството, което Грант демонстрираше. Беше цяло постижение да може сама да се качва на кобилата, като използва няколкото стъпала, и да не плаши животното или пък бързо да се убеждава, че не трябва да бяга вкъщи и да се заключва в стаята до края на деня. Макар че стомахът й беше свит от притеснение и че постоянно бършеше нервно потта от челото и ръцете си, вече не й се струваше, че всеки момент може да избухне в сълзи само защото е на гърба на звяра.
Освен това Тайнствената лейди се оказа една много мила, послушна и търпелива кобила, подходяща за уроци. Независимо от това, колко неумела беше Аманда и колко много грешки допускаше, независимо от обърканите сигнали, които даваше на клетото животно, Тайнствената лейди се справяше. Това още повече помогна на Аманда да напредне, макар и бавно. Сега, две седмици след като беше започнала уроците, тя вече сама можеше да язди коня из оградената поляна, без някой да я води или да стои до нея, но когато трябваше да пробва някой по-бърз ход, Аманда се чувстваше по всеки друг начин само не и грациозна и спокойна.
— Веднага щом се научиш да яздиш с увереност и умение — й каза Грант, — ще те махна от тази черна работа в обора. Веднъж да преодолееш страха си и да се научиш да се отнасяш към конете спокойно и със сигурност, ще можем да започнем да тренираме и други дейности: като чесане на коне и оседлаване и по-късно може би ще помагаш при загряването им. Но докато не се освободиш от този страх, това няма да стане и ще си стоиш в миризливите обори.
— Някога да си искал да станеш военен? Лично аз смятам, че от теб ще излезе чудесен офицер. По този начин ще можеш да крещиш на хората по цял ден и да им заповядваш каквото ти се прииска. Дори ще ти плащат за това. Ще си паднеш на мястото.
— Престани да се заяждаш и да отговаряш, а се качвай на коня, Аманда.
През следващия час тя язди в ограденото място, а Грант й обясняваше как да държи юздите така, че да кара коня да се обръща в различни посоки. Отново и отново той я обучаваше. Спри. Върви. Наляво. Надясно. Ляво. Ляво. Ляво. На Аманда почти й се зави свят и тя се чудеше дали не беше така и с Тайнствената лейди.
Тогава Грант реши, че е време да я упражни в различните походки и да кара кобилата да преминава от една в друга. За да й покаже това, за нейна огромна изненада, той се качи зад нея на седлото.
— Добре, Аманда — нареди той грубо, като се приближи толкова, че тя се уплаши, че телата им ще се слеят в едно. — Внимавай, докато демонстрирам — ръцете му бяха на поводите близо до нейните. — Внимавай какво правя с ръцете си. Усети как движа краката си, къде са ми коленете.
Как нямаше да усети! Господи, та той беше толкова близо до нея, че можеше да усети как сърцето му тупти на гърба й, как дъхът му издухваше къдриците коса на тила й! Бедрата му направо се сливаха с нейните, да не говорим за оная издатина в панталоните му, която се притискаше в задните й части.
По-късно Аманда едва ли би могла да си спомни нещо от това, което се беше опитал да й обясни. Но формата на тялото му беше се запечатала на седлото зад нея и в съзнанието й нахлуваха възбуждащи представи. Когато слязоха от коня, тя вече тръпнеше от желание. Сърцето й биеше лудо, коленете й се подкосяваха и не можеше да диша нормално.
По време на урока Грант с нищо не показа, че изпитва желание, но докато й помагаше да слезе на земята, ръцете му се задържаха на кръста й.
— Е, не беше ли приятно? — подразни я той, очите му бяха станали по-тъмни, ноздрите му разпалено потрепваха, сякаш искаха да усетят възбудата й. — Ще се върнем на това отново утре и на следващия ден, и на по-следващия, докато се научиш да направляваш коня сама. Може да се окаже много интересно по няколко причини, не мислиш ли? Особено щом толкова бавно запомняш.
— Дано потънеш вдън земя, Грант! — озъби се Аманда, като махна ръцете му от себе си. — Играй си тези игрички с твоята годеница, но не и с мен. Можеш да ме дразниш и да ме възбуждаш, докато пукнеш, но по този начин ще измъчваш и себе си, а няма защо. Няма да ти стана любовница.
— До утре, скъпа! — думите му я последваха, когато тя си тръгваше. — И не закъснявай.
Ядосана и разочарована, почти разплакана, Аманда се обърна към него и го погледна.
— Станфорд Дарси ми предложи брак — информира го тя кратко. — Знаеш ли това? Той очаква моя отговор. По всяко време, когато поискам, мога да приема предложението му. Мога да стана съпруга на един уважаван мъж, Гарднър. Не е необходимо да съм поставена на второ място в нечий живот. Особено в твоя. Разбери това и го запомни!