Тя беше хвърлила ръкавицата, беше го предизвикала, макар че той нямаше да й достави удоволствието да види как думите й го бяха ръзтърсили, не беше сигурен дори защо се почувства така. Всичко, което знаеше, беше, че мисълта Аманда да се омъжи и да спи с някой друг му причини неочаквана болка някъде дълбоко в сърцето.
— Ще приемеш ли предложението му, Аманда? Би ли се осмелила? Или само се забавляваш, като караш бедния човек да върви подире ти? Вие изобщо не си подхождате, нали знаеш — продължи той властно. — Особено сега. Дарси ще те отегчи до полуда само за месец и накрая сигурно ще пукнеш от скука, тъй като той счита, че най-вълнуващото нещо на света е някой труден спор в съдебната зала. Той няма да има и най-малката представа, какво да прави със страстна жена като тебе.
— Тогава ще трябва да го науча, нали? Може да бъде забавно.
— Не можеш да научиш някого на нещо, което ти самата не знаеш напълно, скъпа. А аз още не съм започнал да те обучавам както трябва. Но и това ще направя. Бъди сигурна, че ще го направя, Аманда. Междувременно ще продължим с уроците ти по езда и можеш да позволиш на Дарси да се мотае тук още малко — той изчака, докато тя се обърна и тръгна, после добави злобно: — Трябва да те предупредя, обич моя, че ако решиш да приемеш предложението на Дарси, преди аз да съм готов да ти позволя да го направиш, ще бъда принуден да му кажа, че съм спал с теб. И то два пъти.
— Тогава със сигурност и Анабела ще разбере същото, Грант! — напомни му тя, без да спира да върви ядосано. — Ще си сложиш сам въжето, ако се опитваш да ме заплашваш. Да не си посмял да го направиш отново!
Няколко дена по-късно Аманда изсипваше зоб за конете, а Сладкобузко беше се свил в джоба на престилката й, когато тя чу някакво необичайно раздвижване в другия край на обора. Обзета от любопитство, отиде да види какво става. Там, в най-крайната конюшня, намери Пади, Арън и Грант да се опитват да успокоят един разбеснял се кон.
Грант се приближи към младото животно внимателно и каза с мек като кадифе глас:
— Хайде, Претенденте, успокой се, момчето ми. Не боли толкова, колкото си мислиш. Арън иска само да ти подмени подковите. И друг път го е правил и знаеш, че няма защо да се страхуваш — той се пресегна да хване повода, който висеше от оглавника, но конят се дръпна в последния момент, очите му изпъкнаха диво и той застана на задните си крака.
— По дяволите! — изпсува Грант тихо, като бързо се отдръпна от мятащите се във въздуха копита. — Създаваш ни повече грижи, отколкото радости, Претенденте. Започвам да си мисля, че единственият начин да те поохладим, е да те кастрираме. Тъпо животно! А като имам предвид генетичните ти заложби, наистина не бих желал да стигна до такива крайни мерки особено когато резултатът не е гарантиран.
— Мога да говоря с Кланси да му сложи малко успокоително в храната — предложи Пади тихо, защото не искаше повече да плаши коня.
— Може и да се наложи — съгласи се Грант, — но не ми се иска. Човек никога не знае точно колко едно животно може да поеме без никакъв риск, а тези чистокръвни коне са направо непредвидими в това отношение.
Като се чувстваше на сигурно място извън конюшнята, Аманда се обади:
— А какво ще стане, ако опитате всичко и нищо не помогне?
— Тогава ще трябва да го продам, ще му взема парите и това е.
— Ил това, ил да гу застреляме — измърмори Арън, като гледаше жребеца с отвращение. — Тоз приятел сигур е решил да ми прави неприятности винаги кат трябва да му слагам нови подкови. Мек като агне други път, а лош като дявол, когат стане да го кова. Той сигур не знай, че трябвъ да побеждава други коне, а не да ме рита.
Грант направи още един опит да го хване за повода, но Претендента отново не му позволи. С пронизително изцвилване той се дръпна настрани, оголи предупредително зъбите си, а ноздрите му трептяха и бълваха огън.
— Ти си най-глупавият кон, който някога съм срещал — изръмжа Грант и още веднъж се отдръпна. — В крайна сметка може и да се съглася с предложението на Арън.
Аманда беше се приближила внимателно и сега стоеше до Пади, но зад затворената врата на конюшнята. Тя напълно беше забравила за Сладкобузко, когато той внезапно изскочи от джоба й и се втурна през пръчките на вратата в конюшнята на Претендента. Жълтото пухче на патенцето се втурна направо през сламата към побеснелия кон.
Без да мисли за нищо друго, освен да спаси любимото си мъниче, Аманда дръпна вратата побесняла.