— Не! — извика тя, като се препъна вътре. — Сладкобузко, не!
Претендента изцвили изплашено, танцуваше и се изправяше нервно на задните си крака и копитата му стъпваха на опасно близко разстояние до малкото беззащитно патенце, когато Грант сграбчи Аманда за ръката и я издърпа, запушвайки с ръка устата й да не крещи и да не плаши вече побеснелия кон. Тогава, когато всички бяха сигурни, че клетото патенце всеки момент ще бъде стъпкано, Сладкобузко започна заповеднически да писука, вдигнал глава нагоре към страшния кон.
За момент Претендента спря и предните му крака застинаха във въздуха. Бавно, сякаш контролиран от някакви вътрешни сили, той постави копитата си на земята, без да направи нищо на патенцето. Наостри уши и очите му сякаш щяха да изскочат, когато наведе огромната си глава, за да види нахалника.
Когато муцуната на Претендента съвсем се приближи до малкото пате, Аманда се сви от страх, сигурна, че ужасното чудовище има намерение да изяде Сладкобузко пред очите й. Писъкът й се чу като болезнен стон, но беше заглушен от ръката на Грант. Тя и другите гледаха безпомощно как устните на Претендента трептяха и се разтвориха, за да покажат големите, силни зъби. Точно когато Аманда щеше да си затвори очите, за да не стане свидетел на тази ужасна трагедия, Претендента бутна с муцуна пухената топка и патето падна на дупето си.
Преди някой да може да асимилира какво става, Сладкобузко се изправи, тръгна смело към Претендента и дори го клъвна с човка по муцуната, когато стигна до него. След това изписука някаква друга команда и застана неподвижно.
Бедният Претендент! Изглеждаше толкова объркан.
Той поклати глава, разтръска грива и се втренчи в патето. Сладкобузко отговори, като започна безгрижно да се разхожда между предните крака на Претендента, докато озадаченият кон опъваше врат, за да види какво прави важната птица под тялото му.
Аманда затаи дъх, като гледаше и не вярваше на очите си. Същото важеше и за другите. Никой не говореше, никой не се движеше, докато Сладкобузко се мотаеше под огромното тяло на Претендента. Всеки път, когато патето се докоснеше до краката на коня, той трепваше, но нито един път не се опита да го ритне. И когато най-накрая Сладкобузко се настани на една купчинка сено точно под главата на Претендента, голямото животно въздъхна силно, погали патето още по-нежно и в отговор получи клъвване от оранжевата човчица. За няколко секунди Претендента се успокои, мускулите му видимо се отпуснаха под лъскавата кожа, ушите му увиснаха сънливо и клепачите му почти се затвориха.
— Аманда, скъпа — каза Грант тихо и провлечено и най-после махна ръката си от устата й. — Искам да извикаш Сладкобузко тук. Направи го много тихо и спокойно. Не трябва отново да плашим Претендента.
— А какво ще стане, ако той не дойде при мен? — прошепна тя в отговор. — Никога не ми се е налагало да го викам. Той просто ме следва, където отида.
— Тогава привлечи вниманието му и излез от конюшнята. Върви бавно и тръгни направо към работилницата на Арън.
— Защо? — попита Аманда, цялата обзета от подозрение.
— Защото, макар че звучи налудничаво, мисля, че Сладкобузко е ключът към доброто държание на Претендента. И преди се е случвало такова нещо, но не и в „Мисти Вали“. Най-добрите чистокръвни породи коне, които са с труден характер, изведнъж могат да се сприятелят с друго животно, било то котка или куче, или дори друг кон и се чувстват спокойни, когато новият им приятел е наблизо. Досега обаче не бях чувал някой кон да си харесва патенце — допълни той, като повдигна объркано рамене. — Обзалагам се, че ако Сладкобузко те последва, Претендента ще последва патето като кротка овчица.
Тя го погледна с недоверие.
— Ако се опитваш да бъдеш остроумен, не виждам на какво да се смея, Грант. И ако наистина говориш сериозно, мисля, че си започнал да се побъркваш. Никога не съм чувала толкова налудничаво нещо.
— Вярно е, мис Аманда — увери я Пади и кимна с глава. — Бъдете сигурна. Виждал съм го и преди със собствените си очи.
— И какво ще стане, ако грешите? — попита Аманда, която не знаеше дали да им вярва. — Какво ще стане, ако този случай не е такъв? Какво ще стане с Претендента и със Сладкобузко? Предположете, че конят се разбеснее и ме нападне? Може и да не ви е скъп животът ми, но, за бога, аз не искам да го рискувам!
Като се отскубна от ръцете на Грант, тя излезе от конюшнята с намерението да се махне от всички тях, преди да са я убили. Не беше направила и десет крачки, когато чу звук, който накара сърцето й да бие лудо, и челото й се покри със студени капки пот. Студени тръпки я полазиха по ръцете и се плъзнаха по тялото й от врата чак до края на гръбнака й. Зад нея се чуваше равномерното чаткане на копитата на Претендента, придружено от непрекъснатото писукане на Сладкобузко.