Грант или усети, че Аманда скоро ще се паникьоса, или видя как трепери тялото й, но гласът му й вдъхна малко кураж, когато го чу тихо зад гърба си:
— Чудесно се справяш, Аманда. Продължавай да вървиш, скъпа, бавно и спокойно.
В случая нямаше голям избор. Единствената й надежда да се отърве от този конвой зад себе си беше да се отправи към ковачницата и да се моли да не му хрумне нещо на Претендента, докато стигнат до там или когато стигнат там.
Извади късмет. Стигнаха ковачницата безпрепятствено, но веднага когато Аманда понечи да тръгне и Сладкобузко я последва, Претендента започна да подскача и да цвили с нова сила.
— Ще трябва да останеш, докато Арън приключи — каза й Грант.
— А, не! — отговори Аманда, като го гледаше лошо. Хвана с шепа Сладкобузко и го пусна в ръцете на Грант. — Сладкобузко може да остане, но аз си тръгвам.
Но Сладкобузко си имаше свои планове. Той нададе такъв писък, че би събудил и мъртвец, и дори реши, че трябва да отхапе малко месо от пръста на Грант.
— Ух! Този отвратителен навлек ме ухапа!
Междувременно Арън и Пади едва успяваха да удържат побеснелия кон. Нещата толкова бързо се развиваха от зле към по-зле, че Грант пусна гърчещото се пате в ръцете на Аманда, заведе я безцеремонно до една обърната кутия за гвоздеи до вратата на ковачницата и й заповяда:
— Сядай, затвори си устата и не мърдай или се кълна, че на вечеря ще ядеш супа от пате и пържола от кон.
Тя седна.
Сладкобузко веднага спря да пищи и се успокои.
И Претендента се успокои, а Арън се зае да замени подковите на жребеца.
След това Аманда ги поведе обратно към конюшнята на Претендента. Този път Сладкобузко предпочете да стои на рамото на Аманда, откъдето можеше да се гледа с новия си приятел. Всичко вървеше добре, докато Претендента не реши да си поиграе. Като се приближи до Аманда, конят я бутна с муцуна. Съвсем неподготвена за такова нещо, тя залитна и щеше да се простре на земята, ако Грант не я беше хванал за ръката и не я беше изправил. Като се завъртя ядосано, изплашена и претърпяла достатъчно, тя видя, че Грант се смее. Претендента си тресеше главата, цвилеше, оголил зъби, и Аманда би заложила всичко на това, че и конят се смее. Дори Сладкобузко надаваше някакви странни писукания, които никога преди не беше чувала, нещо смесено между хълцане и кикот.
Аманда искаше да им го върне. Вместо това, за свое голямо учудване, а и на Грант, тя започна да се смее — отначало по-тихо, после от сърце. Смехът й идваше на весели вълнички от гърлото. За свое още по-голямо учудване тя видя, че се приближава с протегната ръка към носа на Претендента. Когато конят зарови муцуната си в ръката й, тя въздъхна, треперейки, и го погали.
— Трябваше да те нарекат Неприятност — каза тя и колебливо издърпа повода от ръцете на Грант: — Аз ще го заведа, ако позволиш.
— Сигурна ли си?
— Не много, но Сладкобузко ще ме защитава. Освен това, щом едно безпомощно патенце може да се оправи с този голям звяр, то и аз би трябвало да мога. Може би Сладкобузко ще ми помогне да излекувам страха си.
— Ти не си страхливка, Аманда. Страхливците бягат от това, от което се страхуват. За да се справиш със страха си, е необходима много смелост — той приближи ръката си, пръстите му нежно я помилваха по бузата, а очите му я гледаха замислено. — Не, моя сладка картоиграчке. Когато се стигне до нещо, което си заслужава, което наистина желаеш, ти би победила, не би побягнала, нали? Сигурен съм, че би се обзаложила и с дявола, ако държиш по-добрата ръка.
— Само ако съм сигурна, че ще победя. Аз не съм глупачка, Грант.
— Не си — съгласи се той тихо. — Ти си много умна и много красива — а това е една много опасна комбинация, скъпа моя. Може би затова продължаваш толкова да ме интригуваш. Все едно, че съм до пламък — знам, че може да ме стопли, но може и да ме изгори, и се чудя колко мога да се приближа, без да рискувам.
След случая с Претендента Аманда наистина се почувства по-уверена в себе си, когато беше близо до конете — или поне докато Сладкобузко беше с нея. Освен това, както Грант беше обещал, вече не трябваше да върши черна работа и беше издигната до чесач на коне, сега, когато не се страхуваше да влиза в конюшните, когато животните бяха вътре. Можеше свободно да ги докосва, без да се парализира от страх, макар че правеше това доста предпазливо и със страхопочитание. Дори язденето й доста се подобри.
Междувременно тя продължаваше да чете книгите на Грант за това, как се отглеждат коне и как се ръководи ферма. Тя бомбардираше Грант с какви ли не въпроси, а когато беше твърде зает, питаше Пади или Кланси. Освен това внимателно преглеждаше тефтерите, проверяваше разходите, приходите и всички други сметки, интересуваше се откъде и кога купуват зърно, кои култури отглеждат във фермата и как, а също така и кога се събира реколтата. Имаше си отделен тефтер за изчисления и накрая на всяка седмица го сравняваше с този на Грант, за да проверява всичко два пъти и да е сигурна, че не греши.