Отначало намираше малки грешки и ги посочваше на Грант. Нейните изчисления винаги бяха по-правилни и тя ги правеше два пъти по-бързо от него. Изглежда, че талантът й не се ограничаваше единствено до сметките при игра на карти и с всеки изминат ден ставаше все по-ценна за фермата. Още преди Грант я беше натоварил да изчислява парите за плащане на работниците. След това той напълно й предаде счетоводните книги, като се чувстваше доволен, че не трябва да си губи времето и силите за такива неща, макар че всяка седмица проверяваше нейните сметки.
— Нямаш ли ми доверие, Грант?
— Имам ти доверие, както виждаш, но не съм чак толкова сигурен — отговори той с кисела усмивка. — Осъзнавам, че нещата вървят все по-добре и че ти се превръщаш в една неочаквана скъпоценност за фермата, но не мога да забравя по какъв начин си се сдобила с половината от „Мисти Вали“, скъпа моя.
— Все още си мислиш, че съм измамила брат ти, така ли? — отговори тя, като се намръщи. — Страхуваш се, че ще направя същото и с теб?
— Не, но както казва поговорката, на вълка му е як вратът, защото сам си върши работата. Просто не искам да ти дам такава възможност.
— Да те излъжа, би означавало да излъжа и себе си, Грант.
Докато продължаваше да преглежда сметките, той се пошегува:
— Тази нощ ще спя по-спокойно, като знам, че си осъзнала това, Аманда.
— Грант? — тя се беше надвесила над рамото му и го гледаше как работи.
— Какво? — понеже тя не отговори веднага, той вдигна очи от листите и тъмните му вежди се повдигнаха въпросително нагоре.
Като издаде брадичката си властно напред, сбръчка носа си и събра очите си, тя му се изплези.
Той се засмя.
— Това ли е всичко, което искаше да кажеш, котенце?
— Мисля, че е достатъчно.
— Съвсем не.
Без да я предупреди, той плъзна ръката си по кръста й. В следващия момент тя се озова на коленете му и столът се заклати заплашително под тежестта им.
— Предупредих те, малко немирно дяволче, да не си показваш изкусителното езиче, ако нямаш намерение да го използваш — пръстите му нежно хванаха брадичката й. — И зная точно как трябва да го използваш, моя мила Аманда.
Топли, властни, завладяващи, устните му се насочиха към нейните и се сляха с тях. С малко усилие пое езика й в топлата си уста, там, където той започна да се преплита интимно с нейния. Под ребрата й се появи силно трептене, което следваше ритъма на смучещите му устни и на лудото биене на сърцето й. Пръстите му пуснаха брадичката й, плъзнаха се надолу, като следваха извивката на деликатната й шия, спряха за малко там да усетят пулса й, продължиха по крайчеца на сърцевидното й деколте, като се спуснаха под плата, за да открият сочните плодове — възбуждащи, изкушаващи, — докато тя започна да трепери от удоволствие и надигащо се желание и ръцете й се обвиха по-силно около врата му.
Другата му ръка се плъзна от кръста й, за да си проправи път под полите й. Пръстите му бяха толкова твърди, толкова топли, загрубели от работа и толкова познати, о, толкова познати!
Със стон на отчаяние и отвращение от себе си, Аманда откъсна устните си от неговите. Сне ръцете си и го блъсна в гърдите.
— Не! По дяволите, Грант! Казах ти, че повече няма да го правя, и наистина точно това искам. Хайде, пусни ме да стана!
— А ако откажа? — попита той подигравателно. Очите му блестяха като смарагди, а усмивката му беше като на котарак, който си играе с мишка. — Скъпа, ти си толкова гореща, готова си да пламнеш като сухо дърво. Защо си отказваш това удоволствие, защо го отказваш и на мен?
Ръцете й се спуснаха от гърдите му и за момент той си помисли, че тя ще се отдаде на взаимното им желание, но я чу да казва с леденостуден глас:
— Казах: не! Предупреждавам те, Грант! Знам, че никога не съм виждала как кастрираш някой от твоите жребци, но съм сигурна, че мога да го направя с твоята мъжественост, ако продължаваш!
Тогава той усети леко боцване. Премести очи, внимателно погледна надолу и видя острието на собствения си нож за хартия, насочен към най-ценната част от мъжкото му тяло.
— Няма да го направиш — промърмори той, като едва дишаше.