— Хайде да пробваме — блъфира тя, като го гледаше направо в очите, показвайки твърдото си намерение, макар че се молеше той да не разбере как вътрешно трепери.
Грант бавно дръпна ръцете си от роклята й, отпусна ги от двете страни на стола и се предаде.
— Чудесно. Свободна си. Вземай си оръжието и се махай, злобарка такава!
Тя бързо скокна от коленете му и хвърли ножчето на бюрото. Няколко секунди те се гледаха.
— Защо, Аманда? — попита Грант с любопитно изражение. — Защо си толкова упорита сега, когато знаеш какво удоволствие можем да си доставим? В края на краищата, не е, защото искаш да си запазиш репутацията.
— За което трябва да ти благодаря — напомни му тя.
— Тогава защо?
В този момент се намеси провидението и Чалмърс почука на вратата да съобщи, че Анабела е дошла. Аманда стрелна Грант с мрачна усмивка.
— Ето защо. Причината току-що се появи безсъмнено да уточнява плановете си за женитбата. И ако искаш да се наслаждаваш на медения си месец с нея, ще си държиш настрана лапите от полата ми, невярно чудовище.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Не всичко течеше по мед и масло в „Мисти Вали“. Отношенията между Аманда и Грант бяха толкова обтегнати, че даваха отражение върху всичко наоколо. Не стига, че взаимното им привличане нарастваше и създаваше проблеми, но и други неща се отразяваха на живота им.
Независимо от това, че Аманда желаеше Грант, че го обичаше повече, отколкото беше си представяла, че е възможно да обича някое друго човешко същество, тя упорито го отблъскваше от себе си и бягаше от него. Това, от своя страна, правеше Грант само по-раздразнителен от обикновено. Тя беше едно постоянно дразнение за него, един постоянен сърбеж, който не можеше да задоволи и който ставаше все по-силен с всеки изминат ден. Като резултат от това той много често избухваше, а тя също пламваше бързо, за да му отговори. Бедният Чалмърс отново беше между чука и наковалнята.
Освен това цялата ферма беше в състояние на нервна възбуда поради подготовката си за летния търг на коне. Няколко сделки бяха стигнали до решаващ стадий, но в баланса висяха някои основни решения и доста голяма сума пари. Отново Аманда беше основният проблем за Грант и той нямаше нищо против да й даде да разбере, че изобщо не е доволен от ситуацията.
— По дяволите, Аманда! Не мога да преговарям с тези хора, когато ми връзваш ръцете! Не мога да се консултирам с теб преди всяко решение, което се налага да взема за няколко секунди!
— Уф! Не искам повече внимание от това, с което би се отнасял с всеки друг партньор на мое място. Просто те е яд, защото точно аз съм твой партньор. Добре, скъпернико, това е нещо, с което ще трябва да се примириш. „Мисти Вали“ е наполовина моя и имам право да си кажа думата за бизнеса, който става тук. Ако тези малки забавяния те притесняват толкова, то тогава ме включи в преговорите и всички ние ще можем да обсъдим нещата заедно.
— На кукуво лято! — отвърна й той разпалено. — Последното нещо, от което се нуждая, е да провалиш важни сделки, като демонстрираш „ценната си надареност“ пред нашите клиенти.
— Отново проявяваш глупостта си, Грант. Да не говорим за магарешката ти упоритост и тесногръдие. Само защото съм жена, това не означава, че съм лишена от мозък. Необходимо ли е да изтъквам, че съм много по-добра от тебе, когато става въпрос за счетоводството на фермата?
— Единствено защото имаш усет към сметките, не означава, че си гений в бизнеса, скъпа моя.
— И това, че си мъж, също не означава нищо. Виж сега, за да ти стане напълно ясно и за да нямаме по-нататъшни търкания по тези въпроси, ще говоря направо. Или ще присъствам на преговорите с теб и ще научавам всяко споразумение, до което е стигнала всяка една от страните, или ще трябва да се простиш със сделките си, Всевишни мистър Гарднър! Отказвам да подпиша каквото и да било, ако ми го донесеш, след като си приключил всичко, а като мой партньор ти не можеш да купуваш сам, не можеш да продадеш дори и една бала сено без моето съгласие. Това много добре го знаем и двамата.
— Не можеш да направиш това, Аманда!
Усмивката, с която му отговори, беше на котка, която си ближе лапите от перата на канарчето, което току-що е изяла.
— Вече го направих.
— Това е изнудване!
— Обсъди това с адвоката си. Междувременно, доколкото знам, имаш уговорена среща с Андрю Хейстингс следващия петък. Предлагам ти да отстъпиш и да ме включиш в обсъждането. Също така ти предлагам да решиш да се държиш по-прилично с мен, както прилича на един джентълмен, или ще те накарам да оплакваш деня, в който си се родил.