— Аз вече го оплаквам. От момента, когато те видях. Оттогава ти направи живота ми ужасен!
— Ха! — отвърна тя. — Ти не знаеш какво значи ужасен живот — все още.
Аманда го беше хванала на мушка и Грант нямаше какво да прави, освен да се ядосва. Беше му неприятно да си признае, че малката вещица е поела бъдещето на „Мисти Вали“ в елегантните си, с лакирани нокти, ръце. И като връх на всичко законът беше на страната на тази алчна, ненаситна пиратка! Или трябваше да й позволи да участва в преговорите, или тя можеше да провали няколко изгодни сделки, а ако я включеше, можеше да стане същото.
Беше все едно да се спазариш с дявола. Каквото и да направеше, беше обречен на провал. Тази жена го правеше на глупак не само в личните им отношения, но и в деловите, а ако Грант наистина мразеше нещо, то беше да го правят на глупак. Господи! Ако Тед трябваше да загуби половината от фермата им и да я спечели жена, защо тази жена не беше някоя добра, стара, отстъпчива дама, която ще си гледа плетката и няма да му се бърка? Защо трябваше да е точно тази хитра лисица? Тази упорита, красива, вечно дъвчеща дъвка, царица на хазарта?
И на всичкото отгоре, Анабела беше си навила на пръста да заявят публично годежа си с Грант на предстоящата церемония за честването на четвърти юли в Лексингтън. Грант не можа нищо да направи, за да я разубеди.
— Скъпи, това е най-подходящото време — оспори го тя, като му се усмихваше сладко, но очите й блестяха решително. — Всичките ни приятели ще бъдат тук. Можем да го обявим по време на томболата на вечерите на открито, като предложиш най-висока цена за моята кошница. Ще бъде толкова забавно, толкова уникално и толкова неочаквано. Разбира се, мама ще настоява да има годежна вечеря по-късно, но…
— След като почти всички знаят, че имаме намерение да се женим, как можеш да кажеш, че ще бъде неочаквано? — отговори той рязко.
— О, Грант! Не бъди такъв глупак! Точно затова искам да го обявим по този начин. Ако женитбата ни няма да бъде изненада за никого, то поне официалното й обявяване по този начин ще бъде. Хората ще го запомнят завинаги.
— Сигурен съм, че ще го запомнят, дори да е заради това, че няма да спазим благоприличие и няма да направим едно нормално обявяване на годежа.
— Омръзна ми да споря с теб! — каза намусено Анабела. — Ако искаш да знаеш, целият град си шушука и се чуди какво става между теб и тази развратница, с която живееш в една къща! Изобщо не можеш да си представиш какво чувам и какви въпроси ми задават заради нея!
— О, най-после стигнахме до причината, поради която си се разбързала толкова да обявим годежа си на всички до един, след като вече бяхме решили да изчакаме до Коледа. Искаш да затвориш устата на хората.
— Да — призна си тя тихо, — но има и нещо друго — Анабела сведе глава, изчерви се от притеснение и отказа да го погледне в очите. — Все още не съм сигурна, но подозирам, че съм бременна. А ако съм, няма да е добре да отлагаме.
Грант онемя. Точно в този момент, когато чу тези съдбоносни думи да се изсипват от устата на Анабела, той разбра колко му е безразлична тя от няколко месеца. Дори и преди Аманда да се появи, той си намираше безброй извинения, за да отложи обявяването на годежа им, като винаги си намираше някоя основателна причина. Сега, когато беше твърде късно, той внезапно разбра защо е правил всичко това. Истината беше проста: не обичаше Анабела или поне от известно време.
Като се замисли, трябваше да си признае, че беше започнал връзката си с нея по същия начин, по който тръгваше към някоя важна сделка — със сметка, а не със страст. Тя беше изтънчена дама от благородно потекло, красива, макар и разглезена, достатъчно млада и здрава, за да му роди няколко деца, между които се надяваше да има поне двама синове, за да му помагат да ръководи фермата, а и женитбата им щеше да прибави към фермата доста акри земя, тъй като бяха съседи.
Да, той я беше пожелал, но дори това беше направил повече за удобство. Веднага щом реши да се ожени за Анабела, вече беше лесно да я убеди да му легне, когато си пожелае, и не трябваше да предприема дълги разходки до града и обратно, за да посети някой бордей в събота вечер.
Разбира се, той беше изненадан първия път, когато откри, че бъдещата му съпруга не е девствена. Е, всъщност тя беше девствена, но не така, както повечето млади жени. Анабела му разказа през сълзи, че като момиче претърпяла злополука по време на езда, от което й се разкъсал хименът. След като се беше консултирал с един лекар, негов приятел, и като разбра, че това е възможно, Грант изобщо не се усъмни повече в историята на Анабела.
И сега той не се съмняваше в думите, макар че го болеше, че трябва да понесе това, което сам си беше направил. Той си мислеше, че е бил много внимателен, много предпазлив, защото винаги вземаше мерки тя да не забременее. Очевидно не е бил достатъчно внимателен и сега се беше хванал в собствения си капан — беше длъжен да се ожени за нея, независимо от това, дали иска или не, да спази обещанията си към тази жена, която не обичаше и която вече не желаеше. И всичко това, защото беше прибързал, защото беше похотлив и невнимателен. В тази пълна бъркотия най-доброто нещо беше, че може би скоро ще има син, за който толкова си беше мечтал.