— Казваш, че не си сигурна — каза й той. — След колко време ще разбереш?
Тя притеснено повдигна рамене.
— Не знам, след няколко седмици.
До четвърти юли оставаше само една седмица и Грант вече разбра защо Анабела толкова бързаше да обявят публично годежа си. Както се стекоха нещата, сватбата им щеше да бъде много скоро след годежа, ако Анабела се окажеше наистина бременна. Хората непременно щяха да говорят, щяха да повдигат учудено вежди, когато бебето се появеше няколко седмици преди края на деветте месеца, но поне щяха да бъдат женени. Той щеше да направи това, което всеки почтен мъж би сторил, и детето им нямаше да носи срама на извънбрачно родено. Те нямаше да бъдат първата двойка, която е прибързала. А след известно време клюките ще спрат и ще бъдат забравени.
— Добре. Ще обявим годежа си на честването — съгласи се той, но сякаш планина се стовари върху гърдите му. Заради Анабела се направи на весел и леко се усмихна. — Ще дойда и ще говоря с баща ти предварително и официално ще му поискам ръката ти. После ще отидем в града и ще ти изберем годежен пръстен. Ще искаш да се похвалиш на приятелките си, сигурен съм.
С писък на радост тя се хвърли към него, обви ръцете си около врата му и вдигна сияещото си лице към него за целувка.
— О, Грант! Благодаря ти! Няма да съжаляваш! Ще ти бъда най-добрата съпруга, за която някога си мечтал!
Тя изобщо не знаеше колко много той вече съжаляваше. И защо, щом устните на Анабела се допряха до неговите, сърцето му закопня за чернокосата сирена с очи, сини като небето?
В това напрегнато състояние на емоционална възбуда много малко беше необходимо на Грант, за да се възпламени като фитил. След две вечери Станфорд Дарси постигна това, без да има някаква вина. Достатъчно беше Грант, изморен, отвратен, отчаян, да излезе на верандата и да види Дарси и Аманда, прегърнати страстно на люлката. Той избухна със силата на вулкан:
— Дарси, махни си ръцете от нея! — разбесня се той, като закрачи към мястото, където седяха. Сграбчи с ръка адвоката за яката, като буквално го издърпа в краката си далеч от Аманда. — Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, ти глупава, нищожна писарушко? Мога да те накъсам на парчета с ей тия ръце, без никакъв проблем — каза той разярен, като разтърси силно Дарси. — Искам извинение за това, че си влязъл в къщата ми.
— Аманда ме… ме покани — изписка Дарси през стегнатата хватка на Грант.
— Не съм сигурен, че те е поканила — отговори Грант, като във всяка сричка личеше заплаха, когато срещна погледа й. Тя беше се сгънала на люлката, гледаше го с широко отворени очи, сякаш беше обезумял, а устните й бяха отворени в безмълвно учудване. — Както и да е, тя не е имала правото и разрешението да направи това.
Най-накрая Аманда успя да проговори:
— Разрешение! — повтори тя ядосано.
Безумният му поглед и резкият му глас я накараха да спре, когато той изкрещя:
— Млъкни, Аманда. Предупредих те какво ще стане, ако позволиш на Дарси такива близости, нали? — преди тя да успее да отговори, той разтърси отново злочестия адвокат, озъби му се и изръмжа: — Аманда е моя, Дарси. И ще бъде моя, докато аз реша. И сега, ако се чувстваш объркан, ще ти го кажа дума по дума…
— Грант! Недей! — проплака Аманда, като се втурна към него.
Без никакво затруднение той я отблъсна от себе си.
— Аз съм обладавал тялото й — продължи той, сякаш тя изобщо не се беше опитвала да го спре, — и то няколко пъти. Аз съм неин любовник. Неин единствен любовник и нямам никакво намерение да я деля с някой друг, а да не говорим с някой като теб. — Сега — каза той, като внезапно пусна смалилия се адвокат и го блъсна към стъпалата на верандата — най-сърдечно ти препоръчвам да си завреш опашката между краката и да допълзиш обратно до града, както правят всички безгръбначни. И се чувствай предупреден, че ако още един път те хвана тук, ще те разкъсам на парчета и ще те дам на лешоядите.
Когато Дарси се затича до каретата, без изобщо да си направи труда да се сбогува, Аманда възкликна:
— Грант! За бога! Бедният човечец нищо не е направил, само ме целуна! Как можа да се държиш така с него? С мен? Нямаш право! Никакво право!