— Надявам се, че с това се отказа от абсурдната идея да подновиш хладната си връзка с онзи скучен адвокат — каза той, като в нежно изговорените думи се долавяше прикрита нотка на жестокост.
Тя усети как цялата настръхва, ядосана на неговата арогантност.
— О, сигурна съм, че пресече всякакви бъдещи ухажвания от страна на Дарси — отговори тя хапливо, като се изтръгна от ръцете му и покри тялото си със завивката. — Надявам се, че си много доволен от себе си, Грант. Ако репутацията ми по-рано беше опетнена, то сега е направена на пух и прах, сигурна съм. Това ти беше основната цел, нали? Да се увериш, че поне в три щата всеки ще знае, че съм проститутка!
— Всъщност изобщо не се и замислих — призна си той, като повдигна черните си вежди при неуспешния й опит да се покрие цялата, докато той лежеше на повечето от одеялата. — Когато го видях да те целува, аз реагирах направо инстинктивно. Единственото нещо, за което можех да мисля, беше да го накарам да се махне от теб и да се махне завинаги. Освен това исках да ви докажа и на двамата, че ти си единствено моя.
— Първо, позволи ми да кажа, че инстинктите ти са на бик в атака. Второ, рискувайки завинаги да нараня мъжката ти гордост, ако си успял да докажеш нещо на Дарси, то направо се провали пред мен.
— О, провалих се, така ли? — попита той предизвикателно. — Много смешно. Ясно си спомням как се гърчеше и стенеше под тялото ми преди пет минути.
Лицето й пламна при това цинично напомняне за начина, по който тялото й толкова лесно я беше предало.
— Няма да си правя труда да го отричам, Грант. Но една нощ не може да ме направи твоя любовница.
— Три нощи — поправи я той самодоволно. — И безброй много любения.
— Е, надявам се, че ти е харесало, скъпи — изсъска тя злобно, — и се надявам, че си ги спомняш, защото отсега нататък твоите лудории в леглото ми ще стават по моя прищявка, не по твоя, и ако съм на твое място, няма да чакам с притаен дъх това да се повтори. Също така, независимо от това, какво ти желаеш, аз не съм и никога няма да бъда считана за твоя територия, за твое притежание, за твоя любовница или каквото и да било друго.
— Така ли?
— Точно така — докато тя говореше, той гледаше възбудено краката й. Като го видя, че е разсеян и застанал неудобно, Аманда го изрита от края на леглото си и той падна на земята. Преди още да се е осъзнал, тя се пресегна към чекмеджето на шкафчето до леглото си, извади една ужасяващо голяма ножица и я размаха заплашително към него.
— Хайде, изчезвай с голото си тяло от стаята ми и друг път добре си помисли, преди да решиш да се промъкваш посред нощ при мен, защото както изглежда, имаш отвратителния навик да го правиш понякога. Когато ми потрябват услугите ти отново, ще ти свирна, мой прекрасни, услужливи жребецо. Дотогава бъди така любезен и не губи контрол над похотливите си желания. И гледай да ограничиш намесата си в живота ми само до делови отношения.
Гняв, примесен с презрение, имаше в погледа, който й отправи Грант.
— Ако допускаш дори и за момент, че тези градинарски ножици, които размахваш, ще те предпазят от мен, много грешиш, Аманда. Освен това ти не се бориш срещу мен, а срещу твоите сладострастни желания, а за това няма друг лек, освен нещо между краката ти — като си събра дрехите, той продължи с унищожителна реплика: — Нямам нищо против да играя ролята на кон за разплод. Всъщност това отговаря чудесно на желанията ми. Така че само ще почакам, докато те досърби толкова, че да не можеш да траеш, и ще дойдеш задъхана при мен като котка, тичала подир котарак — на вратата той спря единствено за да добави още една унищожителна реплика: — Ти вече вкуси от страстта и съм готов да се обзаложа, че вече доста си привикнала към нея. Ще видим кой първи ще свирне, нали?
Остриетата на оръжието й все още трепереха, забити в затворената врата. Отдалечаващите се стъпки на Грант отекваха в коридора, а Аманда избухна в неудържим плач.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Когато на другата сутрин Грант се качи на коня и тръгна към дома на семейство Фостър, за да поиска официално ръката на Анабела от бъдещия си тъст, той си мислеше за това, което беше казал и направил предишната вечер. Беше се държал по начин, непристоен за един джентълмен. Беше заплашил Дарси, беше издрънкал много лични неща и след това направо атакува Аманда, да не говорим за ужасните неща, които й беше казал, само защото беше наранила гордостта му. Макар и само пред себе си, той си призна, че се срамува и че се е държал като разгонено животно. Изобщо не желаеше и да си помисля какво можеше да стане, ако страстта на Аманда не беше се разгоряла и тя не му беше отговорила. Той беше действал като разбеснял се жребец, както Аманда го нарече, и не заслужаваше нищо друго, освен да го одерат жив и да му увисят кожата над вратата на хамбара.