На другия ден Тайнън я чакаше във фоайето, в костюм и с вестник в ръка.
— Добро утро — поздрави го с усмивка тя още от стълбите.
Той също й се усмихна, но изглеждаше по-скоро нещастен.
— Тръгваме ли? — попита Крис, докато си слагаше ръкавиците.
Тай кимна, предложи й да го хване под ръка и я поведе навън. Към църквата се бяха отправили и други двойки и щом ги видяха, всички се заковаха на място с ококорени очи.
Като влязоха, Крис поведе Тайнън към третия ред, макар че той се беше устремил да седне едва ли не до вратата. По време на службата слушаше с внимание. Знаеше наизуст псалмите и както бе казала Ред, гласът му беше приятен и мелодичен.
След малко излязоха навън и Тайнън въздъхна с облекчение. Инциденти нямаше. Дори свещеникът специално дойде да се ръкува с него. Отпред в красива карета, теглена от лъскав черен жребец, ги чакаше Ред.
— Донесох ви кошниците за пикника — подвикна весело, щом те наближиха. — Да не отивате с празни ръце… Тайнън, помогни ми да сляза.
— Но ти няма ли да дойдеш? — възкликна Крис.
— Неделният пикник след църква не е за личност като мен. Вие двамата се забавлявайте. И, Тайнън, веднага да се усмихнеш, че ще ти дърпам ушите.
Той се разсмя и я целуна по бузата.
— Крис ще ме пази!
— Наистина жалко, че няма да дойдеш, Ред. Сигурна съм, че щеше да бъде много приятно — рече Крис. — Моли се да не завали.
— Мила моя, не съм престанала да се моля за теб, от както дойде в града.
Тайнън качи Крис в каретата, после скочи до нея. Тя сложи глава на рамото му и промуши ръка под лакътя му. След малко потеглиха по прашния път заедно с останалите двойки.
— Кой е Чанри? — обади се тя по едно време.
— Подпитвала си, а?
— Естествено. И кой е той?
— Главатар на една банда, от която половината членове са убити, а другата половина в затвора.
— Имал ли си нещо общо с тях?
— Те искаха да имам. Дори пуснаха слуха, че съм се присъединил към тях.
— Но аз мислех, че именно те са те отървали от затвора. Тайнън, всъщност ти колко пъти си бил в затвора?
— Дори и за пиянство ли?
— О, по-добре не ми казвай! И как така името ти се свързва с тия престъпници?
— Нали ти обясних? Искаха да се включа в бандата, а като отказах, се чудеха как да ми отмъстят. Освен туй не ме освободиха те, а федералният съдия.
— Разкажи ми.
— Бандата имаше нужда от добър стрелец, техния го бяха убили наскоро. Аз обаче не исках да имам вземане-даване с тях и за да ми отмъстят, обрали една банка, като през цялото време се обръщали към един от своите с името „Тайнън“. Шерифът дойде да ме търси. Аз лежах в къщи със счупен крак, но за него това не беше никакво алиби. И тогава една моя приятелка се обади на съдията, беше й познат отнякъде, та той пристигна да разследва случая. Понеже не успя да убеди шерифа, че съм невинен, инсценира нападение на килиите. Шерифът навсякъде разправяше, че било дело на Чанри, което представлявало допълнително доказателство за участието ми.
— О, Тайнън, ти си пълен с какви ли не ужасяващи истории!
— Когато човек е постоянно с пръст на спусъка, няма какво да се чуди, че навсякъде го посрещат с насочени пистолети. Пристигнахме. Ти вземи кошниците, а аз…
— Не, ти ще носиш кошниците, а аз ще те представя на дамите.
— Но аз ги познавам.
— Ти може и да ги познаваш, но те не те познават. Така че не се опитвай да се измъкнеш.
— Да, мадам… Добре, мадам… — той се ухили. — Няма шега, вече ме държиш под чехъл.
— Трябва да ти кажа, че повечето мъже имат нужда от чехъл. Освен това чехълът не стреля и не убива.
— Абе бавната смърт хич не ми я хвали… Двамата слязоха от каретата и се присъединиха към останалите. Жените вече постилаха колосаните покривки и подреждаха закуските и питиетата, а мъжете се отправяха на групички към реката.
Крис отвори кошницата и подхвърли невъзмутимо:
— Сигурна съм, че познавате годеника ми мистър Тайнън.
Някои от жените кимнаха колебливо в посока към него, макар че физиономиите им бяха като при запознанство с гърмяща змия.
— Тай, скъпи, ще оставиш ли другата кошница ей там? Много ти благодаря — Крис му направи знак с глава.
Той свали шапката си.
— Радвам се да ви видя в добро здраве — изрецитира той, после грабна една кифличка от масата, намигна на Крис и забърза към реката.
— Мис Далас! — врякаха жените в един глас щом той се отдалечи. — Но вие не знаете какво правите!… Ами че той…
— Трябва Бети Мичъл да ви разправи какво стори той на клетия Дикърсън…
— Бети Мичъл ли? — повтори Крис, докато разопаковаше сладкишите. — Не е ли била влюбена в убития младеж?