— Била е, ама по-рано. Слава Богу, когато той умря, всичко вече беше свършило.
— А, да. И тогава вече се е увъртала около Тайнън? А защо се е разделила с този Дикърсън?
Жените се надпреварваха коя да започне първа.
— Бети не е преследвала Тайнън. Е, може да е ходила да го търси в заведението на Ред, но това е защото той я е подмамил.
— Били започна да се среща с едно момиче от Сиатъл, което беше тук на гости и всичко щеше да се оправи, ако Тайнън не се бе намесил.
— Тайнън е убил Били, в това няма и капка съмнение — заяви категорично една.
Крис нареди парчетата ябълков пай в чиниите и чак тогава вдигна глава.
— Така… Били Дикърсън започва да излиза с друго момиче. Бети пък започва да досажда на Тайнън. Бащата на Били се спречква с бащата на Бети и…
— Не! — прекъсна я друга, но веднага млъкна.
Една възрастна госпожа сниши глас:
— Бети щеше да има дете, но Били не искаше да се ожени за нея.
— А, значи Тайнън се е опитал да й помогне и убил този подлец. Сигурно много я е обичал, за да се реши на такова нещо.
— Бети обичаше единствено Били и когато той умря, замина на изток.
— Аз пък бях останала с впечатлението, че те с Тайнън са били толкова влюбени, че той е убил човек заради нея — невинно подхвърли Крис.
Настъпи тишина. Жените отново се съсредоточиха в подреждането на масата.
— Синът ми май не дава мира на годеника ви — рече една, като гледаше към реката.
Тайнън беше заобиколен от четири момчета, които жадно го поглъщаха с очи.
— Той нали нищо няма да им направи? — попита предпазливо друга.
— Разбира се, че не. Той е толкова добър… Всъщност не е ли вече време да извикаме мъжете на трапезата?
Мъжете явно гледаха доста по-спокойно на миналото на Тайнън. Като че ли доста по-живо ги интересуваше пърженото пиле и изобилието от вина и уиски. Не и Рори Сейърс обаче. Той използваше всяка възможност, за да унижи Тайнън и да го накара да се чувства излишен. Още щом седна на масата, кимна към отрупаната софра и се ухили:
— Не е като в затвора, а? Макар че като полежи там повечко, човек сигурно свиква.
Той се пресегна да отчупи от питката, но една дървена лъжица го перна през ръката.
— Как после да учим децата да се държат възпитано, ако възрастните не дават добър пример? — рече строго госпожата, която сервираше, след това се усмихна на Тайнън и попита любезно: — Още едно крилце?
— Благодаря… С удоволствие.
— Ти по-добре разкажи как се чувства човек като свети на някого маслото — отново се заяде Рори.
Ала още преди да изрече това, друга жена уж неволно изля в скута му цяла чаша кафе. Той скочи зачервен от ярост, но мъжете се разсмяха и един се обади:
— Като се ожениш, ще разбереш — с жените на глава не се излиза.
— Сядай, сядай — провикна се друг, — нищо ти няма, ще изсъхне. Марта, дай му от черешовия сладкиш. Като почне да се топи в устата му, ще забрави всичко, дори и русокосите госпожици.
Крис се съсредоточи в чинията си, но ясно усети как по бузите й се разлива червенина.
След около час трапезата беше прибрана, по-кротките малчугани вече спяха сладко под сенките, а възрастните се събираха на групи, едни за да поговорят, други да играят карти или да се разходят.
Едно красиво чернооко момиче се приближи до Крис и Тайнън и им предложи да се присъединят към компанията, тръгнала с лодки по реката.
— О, чудесна идея! — възкликна ентусиазирано Крис и повлече Тайнън. — Сигурна съм, че ще е много забавно!
— С тия дечурлига? — изсумтя под нос той. — Аз изобщо няма какво да…
Крис дори не го удостои с поглед.
— Не разбираш ли, че днес сме център на вниманието! Бандитът и…
— Госпожицата, която вечно се забърква в някаква каша.
Стигнаха до реката, но Тайнън задържа Крис малко по-назад. Тъкмо когато се качваше в лодката, той я бутна леко и тя политна напред. Тайнън я хвана през кръста, после я взе на ръце и заговори уплашено:
— Удари ли се? Да не си изкълчи глезена? Чакай, ела да се подпреш на това дърво.
Крис понечи да каже нещо, но вече беше във въздуха и Тайнън я носеше в обратна посока.
— Не се притеснявайте — подвикна през рамо на другите, — ще се погрижа за нея.
Крис ясно чу смеховете, не беше успял да заблуди никого.
— И сега? Какво ще ме правиш? — попита с усмивка, но той я изгледа тъй многозначително, че Крис веднага отсече: — Не! Това няма да стане! И ако само едно копче се е разкопчало, повече няма да ти проговоря, така да знаеш.
— Никой не ни вижда…
— Тайнън!
— Мислех, че гората вече ти липсва и ще искаш да се поразходим.
— И?
— Не знам — призна той — какво се прави когато не се…