— И какво стана?
— За нула време открих, че оня мошеник е крадял от парите. Представи си, намерих ги заровени в двора на къщата му. И оттогава всеки път като дойда тук, проверявам сметките на Ред.
— Но това е чудесна професия! Баща ми все казва, че неговото царство се командва от счетоводните папки. Може пък да те вземе на работа.
— Как не! Да остави документите си в ръцете на престъпник…
— Оставил му е дъщеря си…
— Хм. И добре е направил — Тайнън я погледна изпитателно и плъзна длан по гърба й. — Дали наистина е говорел сериозно, като настоя да не те докосвам? Ако ние с теб си мълчим, той как ще разбере? — Пръстите му бяха обгърнали врата й и леко го приближаваха към устните му.
— Да, но съпругът ми ще усети.
— Какъв съпруг?
— Мъжът, за когото ще се омъжа.
Устните му вече бяха съвсем близо, но Крис не се даваше.
— Само преди няколко дни искаше това да бъда аз.
— Да, но тогава мислех, че… Знаеш ли, май е време да се връщаме при другите.
— Още една минутка.
Устните й сякаш сами се разтвориха. Тялото й омекна от докосването на пръстите му и Крис се озова върху него. Някъде дълбоко в подсъзнанието й звучеше въпросът, как е възможно този мъж да я привлича толкова и така да я подчинява на волята си, но тя без много усилия го заглуши.
Доста по-късно й хрумна какво ли щеше да се случи, ако не бяха чули нищо. Тайнън веднага се отдръпна, а тя остана да лежи на тревата със затворени очи и лудешки биещ пулс.
— Връщат се. Оправи се — прошепна той и й подаде ръка. Привлече я към себе си и започна да закопчава копчетата на гърба й.
— Утре ще си облека рокля с копчета отпред — промърмори тя.
— Да не си посмяла! И без това вече едва издържам. Не излагай на опасност моя здрав разум и твоето девичество. Не ме изкушавай повече, чуваш ли? Хайде, стегни се и недей да гледаш толкова отнесено.
— Да, да, добре…
Десета глава
Скоро се оказаха заобиколени от младежите, които се връщаха от реката. Жените се скупчиха около Крис, защото все още не я бяха разпитали за всичко. Тайнън остана с момчетата, които го гледаха прехласнато и се надпреварваха да привлекат вниманието му.
Момичетата, а и младите госпожи слушаха със зяпнали уста разказа за посещението в публичния дом. Крис беше в прекрасно настроение и неповторимото й красноречие, познато от вестниците, се проявяваше в пълна сила. Тя се впусна да обяснява за тапетите, килимите и лампите в „Розовият жартиер“, как са облечени „ония“ жени, как са гримирани и колко отегчени изглеждат, а как се облизват клиентите. По едно време всички вече се бяха отпуснали и се заливаха от смях. Тогава отекна изстрелът.
Крис изтръпна. Неизвестно защо беше сигурна, че Тайнън е замесен по някакъв начин. Тя сграбчи полите на роклята си и хукна към реката. На тревата лежеше Рори Сейърс, с пистолет в ръка. От рамото му шуртеше кръв. Над него стоеше Тайнън.
Крис гледаше и не можеше да повярва на очите си.
— Съжалявам, но ще се наложи да ме последваш обади се млад мъж със значка на помощник-шериф.
Крис все още нямаше сили да откъсне очи от Тайнън. Усещаше, че всички я наблюдават с едно и също изражение: „Ние те предупредихме.“
Тя се завъртя и тръгна обратно към мястото на пикника.
— Крис! — викна подире й Тайнън, но тя не се обърна. Започна съсредоточено да прибира багажа си. Изобщо не вдигна глава, когато качиха Рори в каретата и потеглиха към града. По яростните му викове, че Тайнън едва не го е убил, но именно това ще сполети самия него, Крис заключи, че на Рори нищо му няма.
Малко по-късно покрай нея мина и Тайнън, спря се, но тя се направи, че изобщо не забелязва присъствието му.
Останалите жени също дойдоха да приберат остатъците от пикника. Цареше гробна тишина и само от време на време някоя я поглеждаше крадешком. В един момент Крис усети, че не издържа повече. Заряза всичко и пое по пътя към града, без да се интересува от каретата на Ред или от каквото и да било.
Пътят беше доста дълъг и уморителен, но Крис вървеше неотстъпно напред, без да спира, без да се оглежда. Когато каретите забавяха ход, за да я качат, тя само поклащаше отрицателно глава.
Още от входа на хотела я посрещнаха такива погледи, че тя се изкачи на един дъх до стаята си и яростно хлопна вратата. Толкова се срамуваше от себе си, че единственото й желание беше да се сгуши в леглото, да се скрие под завивките и повече никога да не се показва навън. Два дни да обикаля из този град и наляво и надясно да разправя на хората, че нищо не разбират, че изобщо не познават Тайнън, че толкова години са се лъгали, че едва ли не всички са глупаци! Използва уважението, което изпитваха към Нола Далас, за да се подиграе с тях, защото единствено Нола Далас е способна за няколко дни само да опознае същността на един човек. И те й бяха повярвали…