Единадесета глава
Още преди изгрев-слънце Крис и Ашър напуснаха града. Тя скалъпи някакъв отговор на многобройните му въпроси, обясни, че годежът е бил само напук на Рори и Прескот изглеждаше напълно удовлетворен от разкаянието й.
Като минаха покрай затвора, Крис забеляза тъмния силует на Тайнън зад прозореца. Тя обаче гледаше право пред себе си и нито веднъж не отклони очи от пътя.
Двамата с Ашър нямаха какво да си кажат. Яздеха бързо, без да се наслаждават на природата. Към обяд спряха, за да починат и да хапнат. По едно време се чу тропот от конски копита и сърцето на Крис се обърна. Но не беше Тайнън. По пътя препускаха трима мъже. Бяха се снишили над седлата и шапките прикриваха лицата им. Не им обърнаха никакво внимание.
— Радвам се, че не търсят нас — подхвърли Ашър, когато отминаха.
Той не беше особено словоохотлив и Крис си спомни колко пъти се беше държала грубо с него. При това абсолютно несправедливо. Тя си постави за цел да компенсира това и използваше всяка възможност да му се усмихне. Още повече, че сега, в отсъствието на Тайнън, виждаше Ашър с други очи. Той е от нейната среда, баща й го одобрява. Той е човек, който никога няма да навреди на другите.
Вече се свечеряваше, когато се натъкнаха на преобърнат фургон. Видяха го съвсем случайно. Всъщност Крис го забеляза, като проследи дълбоките дири, които се губеха в храстите.
— Нека спрем за малко. Искам да видя нещо — викна тя и скочи на земята.
Само няколко крачки по-нататък зърна огромния фургон. Изпод него стърчеше женска ръка. Крис хукна обратно за Ашър.
— Ела бързо. Трябва да мръднем фургона.
Той се поколеба за миг, но се приближи. Двамата надникнаха отдолу. Тялото на жената беше премазано под каруцата.
— Можеш ли да повдигнеш малко, аз ще опитам да я издърпам навън? — рече задъхано Крис.
Ашър заби крака в калта, приклекна и опря рамо на каруцата.
— Хайде — изпъшка той и успя да помести колата.
Крис дръпна тялото. Ашър се приближи и запали клечка кибрит, тъй като здрачът вече се сгъстяваше. Жената беше цялата в кръв.
— Има най-малко три рани от куршум.
— Но още диша! — Крис докосна ръката й. — Ей сега ще те заведем при доктора — зашепна й тя.
— Мъжът ми… — простена жената. — Къде е мъжът ми?
Крис погледна Ашър, който обхождаше околността.
— Той спря, обърна се и печално поклати глава.
— Мъжът ти е добре — успокои я тихо тя. — Вече спи.
— Кой го направи? — попита Ашър.
Жената говореше много трудно, дишаше на пресекулки, от раните й продължаваше да блика кръв.
— Трима бяха — успя да изрече най-накрая. — Искаха да ни убият, защото знаем за Лайънел. Но ние ще го спасим.
Изведнъж жената се втренчи в Крис.
— Помогни му! Обещай ми! Обещай, че ще помогнеш на Лайънел!
— Разбира се, че ще му помогна. Щом се пооправиш, двете ще… — Крис млъкна, тъй като главата на жената клюмна на една страна.
— Трябва незабавно да повикаме шерифа — каза Ашър. — Ще оставим всичко така, докато дойде той. Крис! — извика смаяно той. — Какво правиш, за Бога.
Тя клечеше край разпилените вещи и ровеше из тях.
— Опитвам се да разбера кой е Лайънел.
Той се наведе и я хвана за раменете.
— Не мисля, че е разумно да търсим причината, поради която тези хора са намерили смъртта си. Прибираме се у дома и няма да спираме по никакъв повод. Този Лайънел ще трябва сам да се погрижи за себе си. Хайде да тръгваме.
— Не можем да ги оставим така.
Крис се приближи до мъртвата, приглади косата й, кръстоса ръцете й на гърдите. Въпреки тъмнина, полепналата кал и кръвта личеше, че е съвсем млада, с дълга руса коса. Твърде млада и хубава, за да умре по този начин.
Крис се изправи и хвърли последен поглед на преобърнатата каруца. В тревата нещо проблесна. Тя се наведе да го види по-добре. Беше металната закопчалка на дебела кожена тетрадка. Крис бързо разрови една от торбите, напипа кибрит и на светлината от пламъчето прочете:
Ние сме длъжни да му помогнем. Животът на Лайънел е в опасност. Няма си никого на този свят.
Както се надяваше, това бе дневник. Щом чу, че Ашър се приближава, Крис бързо го затвори и го мушна в джоба си.
Двамата се качиха на конете и продължиха на юг. Като стигнаха до една странноприемница. Ашър започна да мърмори колко било мръсно и неприветливо, но Крис изобщо не го слушаше. Мислеше единствено за дневника. Хапна надве-натри от оскъдната вечеря и веднага се затвори в стаята си.