Дневникът започваше три години по-рано. Когато Даяна Хамилтън се омъжила за Уитман Ескридж — най-умния човек на света. Само няколко месеца й били достатъчни да проумее, че той се е оженил за нея заради парите й. Твърде скоро цялата й зестра била пропиляна и той започнал да иска още.
Бащата на Даяна се самоубил и чак след смъртта му тя разбрала, че Ескридж крадял от касата.
Компанията на баща й фалирала. Имуществото им било разпродадено на търг, но през цялото време Даяна стояла неотлъчно до мъжа си. После той заявил, че иска да идат да живеят при богатите й роднини в щата Вашингтон и тя се подчинила. Написала писмо на братовчед си Оуен, когото никога не била виждала и го помолила за помощ и за покрив над главите им.
Няколко дни дневникът не бе попълван, после Даяна описваше как мъжът й научил, че Оуен забогатява на гърба на Лайънел. Оказваше се, че Лайънел е тринадесет годишно момче, което всъщност е истинският собственик на именията във Вашингтон. Всичко било завещано на него, но под попечителството на чичо му — братовчеда на Даяна и Уитман Ескридж разполагал с доказателство, че Оуен злоупотребява с наследството. За съжаление дневникът не споменаваше нищо по-подробно.
Крис чете още дълго и неусетно заспа с дневника в скута, а после сънува, че е Даяна Ескридж.
— Събуди се, Крис! — Беше Ашър, който разтърсваше рамото й. — Няколко пъти чуках на вратата, но ти не се обади. Цяла нощ ли чете?
Крис сподави прозявката си и кимна.
— Е, дано е било интересно. Просто се отбих да ти кажа, че шерифът се зае със случая. Заведох го при каруцата и прибрахме телата. Сега ще ида да поспя, ще се видим на вечеря.
Крис беше капнала, но не успя да заспи повече. Нелепата смърт на тази млада жена и на нейния съпруг не й даваше мира. Всичко беше толкова несправедливо! И какво ще се случи сега с това момче? Лайънел си няма никого… Единственият му близък е подлият чичо.
През целия ден Крис мислеше за участта на Даяна и търсеше начин да помогне на момчето. Трябва да направи нещо! Не би могла да позволи злото да възтържествува. На вечеря тя засипа Ашър с въпроси как изглежда Даяна, висока ли е, слаба ли е, добре ли е била облечена. Най-накрая не издържа и попита онова, което най-силно я вълнуваше:
— Мислиш ли, че с нея си приличаме на външен вид?
— Крис, какво говориш? Я, най-добре кажи какво си наумила!
Тя припряно му разказа за дневника, за нещастния брак на Даяна Ескридж и за съдбата на момчето.
— Всъщност са отивали в имението на Оуен Хамилтън.
Ашър заби поглед в чинията си.
— А не си ли помисли, че може да не я е убил той?
— Разбира се. Но преди да издъхне, тя ни закле да спасим Лайънел.
— И как предлагаш да стане това? Ще идеш при чичото, ще го посочиш с пръст и ще кажеш:
„Извинете, случайно да мамите племенника си? Ще бъдете ли така добър да прекарате остатъка от живота си в затвора?“
Крис, това са глупости!
Тя пое дълбоко въздух и заяви тихо:
— Мисля си, че Даяна и Оуен никога не са се виждали… Та бих могла да ида там вместо нея.
— Ами ако все пак именно той е изпратил хора да я убият? Според теб няма ли да се усъмни, като те види на прага си здрава и читава?
— Но той не би могъл да каже: „Мислех, че вече си умряла.“
— Не ти, Крис — Даяна Ескридж! Разбираш ли, това не е шега работа. Опасно е! Знаеш твърде малко неща за тази жена и за рода й. Може би разполага с начин да я разпознае. Не, невъзможно е да се справиш.
Крис наведе глава и се опита да се овладее, но сълзите се стичаха по бузите й.
— Какво има? — Ашър се пресегна над масата и стисна ръката й. — Добре, да речем, че се представиш за Даяна, обаче какво ще обясниш за съпруга? Нали Оуен Хамилтън ще ги очаква двамата? Не можеш да заявиш, че си го загубила по пътя…
— Не се сетих за това. Мога да кажа, че е умрял от едра шарка или че индианците са го убили, или…
— А защо пък не се появиш със съпруга си?
— Искаш да кажеш да ида с Тайнън? Но той ще застреля Оуен в мига, в който го види. Освен това…
— Крис, няма ли поне за малко да престанеш да мислиш за тоя Тайнън! — възмути се Ашър? — Имах пред вид аз да се представя за Уитман Ескридж.
— Ти — мой съпруг?
Ашър я изгледа укорително.
— Сигурна ли си, че толкова искаш да помогнеш на онова момче?
— Разбира се, но… Мистър Прескот, вие не бива да се захващате с това. Имате си други задължения. Ще трябва да се справя сама. Ще кажа, че съпругът ми е бил премазан от влак или е паднал от коня и си е счупил врата, или се е удавил в реката. Иска ми се да измисля нещо гадно за тоя Ескридж.
— Крис, моето единствено задължение е да се грижа за теб. Ако не ми позволиш да те придружа, веднага ще уведомя баща ти, в какво си се забъркала този път.