— Не ти вярвам.
Той присви очи към нея.
— Искаш ли да пробваме?
Крис се облегна назад и се замисли. Ашър толкова се стараеше да й покаже, че я харесва. И ето сега й се струва, че искрено желае да й помогне.
Той сякаш прочете мислите й и се усмихна.
— Разбира се, първо ще трябва да прегледам дневника и след това ще обсъдим как да изиграем кучия… пардон… Мислиш ли, че ще се справиш с ролята на кротка съпруга?
— Мога да се справя с абсолютно всяка роля — отсече категорично тя. — Оуен Хамилтън няма да се усъмни нито за секунда.
— Ако е вярно това, което мислиш за него — че е способен да отнеме наследството на едно дете и да прати хора да убият роднините му, едва ли ще се поколебае да те провери. Положително знае за самоубийството на бащата на Даяна, на баща ти, де… — Ашър намигна заговорнически. — И може би е чул, че аз съм допринесъл за разоряването му.
— Наистина ли си готов да се изложиш на този риск? — попита недоверчиво Крис.
Все още не вярваше, че той е способен на такава постъпка. Дали я харесва чак толкова или баща й и него е подмамил с пари?
— Ако Нола Далас не се беше излагала толкова пъти на риск, колко неща щяха да са си постарому?…
— Крис, за мен е чест да бъда твой съпруг, независимо дали ще е само за няколко дни или за цял живот.
Крис се усмихна смутено.
— Е, действаме ли? — продължи той. — Предлагам утре да останем тук и много внимателно да прочетем дневника. Трябва да научим колкото се може повече. И най-незначителната подробност може да се окаже жизненоважна, трябва да бъдем отлично подготвени, нали?
Крис го стрелна крадешком. На лицето му грееше усмивка, сякаш очакваше да се случи нещо особено приятно. Утре по това време ще бъдат съпрузи. Почти.
Когато той се обърна и срещна очите й, тя за първи път забеляза, че миглите му са дълги и гъсти, а погледът му бе такъв, че я изпълни със смут. Изведнъж Крис почувства странна тръпка и притеснено сведе глава, докато слушаше как крои планове за временния им съвместен живот.
Дванадесета глава
Оуен Хамилтън живееше в имение с голяма триетажна къща, недалеч от Тихия океан. Подготовката за пътуването продължи три дни и най-после Крис и Ашър седнаха в скърцащия очукан фургон, който уж ги бе докарал от източните области. По пътя двамата не говориха много, всеки бе зает с мислите за предстоящото изпитание.
Щом наближиха имението. Ашър се взря в нея и заяви:
— Крис, това е последната възможност да се откажеш.
— Само ако ти настояваш.
— Ха, че аз съм щастливец… Ще видя Нола Далас в действие, ще прекарвам дните и нощите си с красива и интелигентна млада дама, ще върша нещо полезно и разумно. Какво повече бих могъл да искам? — той я погледна игриво и добави: — Трябва да ти кажа Крис, че съм си поставил за цел докато сме тук, да спечеля сърцето ти.
— А защо не и парите ми?
— Това ли ти наговори твоят… годеник?
— Не. Но не е ли вярно, че баща ми те е изпратил с Тайнън с надеждата да се влюбя в теб? Неговото съкровено желание е да ме види със съпруг и дечица.
Ашър сви рамене и пришпори конете.
— В началото може и да е било така. По едно време бях готов да се оженя за всяка, която ми даде и най-малката възможност да си възвърна предишното богатство. Истината обаче е, че сега усещам нещата съвсем другояче. Ти си най-храбрата жена, която познавам. Ти си най-интересната и най-очарователната. Дори и цял живот да прекарам до теб, няма да скучая нито миг.
— Това май са най-прекрасните думи, изричани някога по мой адрес.
— И сега Крис, когато оня нахалник го няма, се надявам, че ще ме видиш в по-благоприятна светлина. Никога няма да проумея защо жените толкова харесват такива непрокопсаници като него…
Тя се облегна назад. Непрокопсаник ли беше Тайнън? И нищо повече?… Беше й се сторил тъй особен, неповторим… Дали всичко е било само заблуда, моментно заслепение? Крис въздъхна и погледна Ашър.
— Не възразявам да опитате, мистър Прескот.
Два часа по-късно паянтовият фургон спря пред къщата на Хамилтън.
— Сега помни, че не си никаква Нола Далас, а една скромна и добродушна женица. Ако си позволиш и най-малката волност, твоят съпруг незабавно ще те постави на мястото.
Крис го погледна с разширени от учудване очи и понечи да отговори, но в този момент вратата се отвори и на прага застана пълна жена с дантелена престилка. Крис стисна ръце в скута си и сведе глава.
— Ето ви най-после! — възкликна радостно прислужницата. Тъй де, вече бяхме почнали да се тревожим. Ей сега ще повикам мистър Оуен. — Тя се обърна и пое енергично по стълбите, като викна през рамо: — Между другото, аз съм Юнити.