— А с добра дума?
— Скоро сама ще се убедите, че мистър Оуен е най-добрият човек на света. Със сълзи на очи посяга към пръчката, а и дълго време не посмяваше да го направи. Все повтаряше, че момчето трябва да чувства къщата като свой дом. Ама аз нали го знам от бебе…
Крис нямаше представа колко може да знае Даяна, но реши, че все някога трябва да рискува. По-добре да е с Юнити.
— Познавате Лайънел преди мистър Оуен, така ли?
— О, ама и аз пък непрекъснато забравям, че сте тук за пръв път.
— Дайте да ви помагам, докато си приказваме.
— Е, то тъй не бива, ама хайде, днеска ще ви разреша. Значи, докъде бях стигнала? Така… Аз работех при брата на мистър Оуен, дори помагах, когато госпожа Лора го роди тоя Лайънел. Хубава нощ беше… Всички се радваха и само след няколко месеца избухна пожарът. Естествено всичко беше завещано на бебето, мистър Оуен му стана настойник, докато навърши двадесет и една година. Какво ли не направи той, но това хлапе…
Оттам на татък Юнити се впусна да обяснява какъв прекрасен човек е Оуен и колко е щастлива да работи при него, а Крис разбра, че за днес повече няма да научи.
Лайънел се появи на масата, когато всички вече бяха седнали. Оуен го представи на гостите, но той не благоволи да ги удостои с поглед. Беше кисел и начумерен и отегчено ровеше с вилицата в чинията. На два пъти Крис го улови, че я стрелка с нескрита ненавист, усмихна му се най-приятелски, но той й отвърна с още по-кръвнишки поглед.
— Ама че неприятно хлапе — заключи Ашър, когато бяха отново насаме в стаята си. — Дали някой се занимава да го възпитава? И защо изобщо се храни с възрастните?
— Сигурно защото е собственик — подхвърли Крис, докато закачаше скромните си одежди в гардероба. Специално беше подбрала дрехи, каквито би носила Даяна Ескридж.
Ашър замислено плъзна длан по вратата на гардероба.
— Винаги ще помня мига, в който те видях… Казах на Тайнън, че не трябва да стоим в стаята ти, но той рече, че най-важното е да не ни усетят. Мислехме, че ще си заспала и щом те чухме, че влизаш, веднага се шмугнахме в гардероба.
— Не искам да говорим за него.
— За него? Мислех, че вече ти е все едно и че след постъпката му на пикника изобщо няма да искаш да го виждаш.
— Аз и не искам. Нека говорим за нещо друго. Например как ще открием какво става тук и защо момчето се държи по този начин?…
— Държи се така, защото са го оставили да им се качи на главите. Ако имаше деца, щеше да ти стане ясно от самото начало.
— Както на теб, да речем?
— Аз знам достатъчно. Този Лайънел има всичко, което би могъл да пожелае, и постоянно иска още. Хайде да не спорим, Крис. Защо да си разваляме удоволствието?…
Той протегна ръце към нея, но тя бързо го заобиколи и се взря през прозореца.
— Ще ида пак да се разходя в градината. Ти гледай да се сближиш с Оуен и да понаучиш колкото се може повече. Дошли сме по работа и трябва да я свършим както трябва.
Щом напусна стаята, тя въздъхна облекчено. Досега не се бе замисляла какво означава да споделяш живота си с друг човек, да бъдеш с него и ден и нощ. Никак не беше лесно…
Пред кухнята се чуваха приглушени гласове. Бяха Оуен и Юнити.
— Аз ще се погрижа — каза готвачката. — Вие си работете.
Крис едва се удържа да попита дали не става дума за поредното провинение на Лайънел и само колебливо предложи помощта си.
— Нищо особено не се е случило — поясни Оуен, — лошото е, че точно днес трябва да подготвя документите за клиента, а и Юнити е толкова заета. Нямаме време да се занимаваме с подобни…
— Но аз може би ще успея да се справя.
— Не бих посмял да… — започна Оуен, но се вгледа в нея и спря. — Даяна, наистина ще съм ти изключително благодарен. Само преди пет минути градинарят ме уведоми, че се налага да замине за Сан Франциско при болната си сестра и че се е уговорил с братовчед си да го замести, обаче аз нямам представа що за човек е и дни наред ще трябва да му обяснявам какво точно искам от него.
— Ясно. Къде са градинарите? Старият и новият. Ще поговоря и с двамата и няма да се усети, че са се сменили.
Оуен се взираше съсредоточено в нея, наклонил глава настрани, и Крис си помисли, че може би е попрекалила. Даяна Ескридж не е била нито делова, нито решителна и оправна. Но пък какво ли разбират мъжете от поддържане на домакинство?… Съпругите им командват цяла армия от слуги, а те си мислят, че не са виждали двадесет доларова банкнота.
— Даяна, много ще се радвам да ме освободиш от това неприятно задължение.
Крис му се усмихна скромно.
— За мен е удоволствие да помогна с каквото мога.
— Ал и братовчед му са в градината. Оставям ги на теб.