— Да — промълви тя, — но аз изобщо нямах представа, че ще се появи тук. Каза, че бил длъжен да се грижи за мен, докато ме върнел при баща ми.
— Отново ще трябва да се разправям с тоя тип. Крис, надявам се, че този път ще проявиш достойнство и няма да му се хвърляш на врата. Струва ми се, че клетата Даяна не би тръгнала да преследва градинаря.
Крис се благодари, че тъмнината скрива пламналите й страни и отвърна едва чуто:
— Нямам подобни намерения. Освен това той е довел със себе си някаква жена. Не желае да има нищо общо с мен. Е, продължаваш ли да ревнуваш? Може ли вече да се прибираме? Ужасно съм изморена.
Ашър се втренчи в нещо зад нея, сетне най-неочаквано я прегърна и притисна устните си към нейните. Крис реши, че това вероятно би трябвало да се приеме за милувка, но приликата беше само външна. Ашър продължаваше да се взира зад гърба й. Тя се опита да се освободи, но в този момент чу стъпки и пулсът й се ускори. Притисна се плътно до Ашър затвори очи и се опита да вложи някакво чувство в целувката. Явно успя, защото Ашър притвори очи и още повече я притисна към себе си. Крис обаче не усещаше нищо. С цялото си същество чувстваше близостта на Тайнън.
— А, младото семейство! — подметна той, като мина покрай тях. — Толкова е приятно да наблюдаваш влюбените.
Крис се отскубна от Ашър, вирна брадичка и мълчешком заобиколи Тайнън. После бавно влезе в къщата.
Когато Ашър се прибра в стаята, тя с бясна скорост постилаше дивана до прозореца.
— Мразя го! Мразя го с цялата си душа! — шепнеше ожесточено. — Искам да се върне в затвора и бял ден да не види. Да си изгние там…
— Преди малко не личеше толкова да го мразиш. Започвам да си мисля, че ме използваш, за да го ядосаш.
— Да го ядосам ли? Че на него му е все едно с кого се целувам. Сам каза, че се интересува единствено от парите.
— Може би в началото го е интересувало и нещо друго. Преди да посети заведението на Ред…
Крис заби юмруци във възглавницата.
— Как го мразя само! Ах как го мразя… Мразя мига, в който го видях за пръв път. Мразя всичко, което…
Ашър я стисна за раменете и я погледна.
— Крис, твърде силно се бунтуваш. Знам как да го забравиш — той бавно се наведе към лицето й. — Мислиш за него, а не забелязваш нищо около себе си — устните му докоснаха шията й. — Ще те накарам да го забравиш. Ще те накарам да мислиш само за нас двамата. Ще живеем тук като истински съпрузи, а като се върнем при баща ти, ще се оженим.
Крис си наложи да се отпусне и да се наслади на целувките му. Ашър е симпатичен, интелигентен, нежен, мирише на хубаво. Всичко е чудесно… само дето я няма искрата. Ласките му я приспиват.
Тя преглътна, за да удържи отегчената си прозявка.
— Моля те, Аш, не насилвай нещата. Аз все още не съм сигурна в себе си. Не знам дали съм способна на близост с друг толкова скоро след… Разбери ме.
Той се отдръпна назад, а на лицето му се изписаха такава болка и огорчение, че Крис потръпна от чувство за вина. Ненавиждаше лъжите, а Ашър беше толкова мил с нея.
— Добре — рече той, — аз обаче няма да се откажа.
— Радвам се — усмихна му се тя и се мушна зад отворената врата на гардероба, за да се преоблече.
Присъствието на Ашър в стаята я притесни, но изведнъж си представи как би се чувствала, ако на негово място беше Тайнън. От самата мисъл сърцето й заби до пръсване и краката й омекнаха.
Тя си пое дълбоко дъх, преди да излезе от прикритието си. Ашър лежеше и я гледаше жадно. Крис му пожела лека нощ, духна свещта и седна на дивана. Беше твърд и неудобен, но бе за предпочитане пред това да сподели леглото на Ашър.
Когато се събуди на сутринта, усети как целувки обсипват лицето й. В първия момент, още в плен на съня, Крис се отпусна и на устните й изгря замечтана усмивка, но изведнъж си спомни къде и с кого е и се размърда възмутено.
— За Бога, Прескот! Дръж се прилично!
— Казах ти, ще те накарам да се влюбиш в мен.
— И това ли е начинът? Да ме лигавиш когато свариш.
Ашър бързо се изправи.
— Господи, Крис, какъв език! Съвсем в стила на твоя разбойник! Е, днес няма да се налага да търпиш компанията ми. Братовчед ти ме изпраща в града. Възнамерява да ни изцеди докрай.
— Ами нали ни е дал подслон? — Крис придърпа пеньоара си под завивките. — Трябва да помагаме.
— Ти ще помагаш на твоя главорез в градината, а аз изчезвам от полезрението. Всичко се нарежда чудесно.
— Той изобщо не е мой. Не съм го карала да идва тук. И нямах никаква представа, че е дошъл. И изобщо не бихме ли могли да разговаряме нормално? Ту ми предлагаш да се омъжа за теб, ту ме обвиняваш в какво ли не…
Ашър не отговори. Започна да се облича зад отворената врата на гардероба. Крис отново се укори, че е толкова сприхава. Той с нищо не бе заслужил отношението й.