На закуска Оуен Хамилтън се прояви в съвсем нова светлина. До този момент беше олицетворение на гостоприемството и сърдечността, но сега раздаваше заповеди наляво и надясно като пълководец.
— Северната част на градината да се засади. До довечера всичките двеста луковици да бъдат в лехите. А ти, Уит… Ще получиш списък на всичко, което ми трябва от града. Ако не се размайваш, за един ден ще успееш. Лайънел, изяж си яйцето. Юнити, обясни ли на новата, какво трябва да върши? Таваните на горния етаж да бъдат измити!
Никой друг не успя да вземе думата на масата. Щом станаха, Ашър придружи Крис навън и каза:
— Не си длъжна да изпълняваш. Не забравяй, че можем да си тръгнем щом пожелаеш. Не искам да работиш като слугиня.
— Много си грижовен, но аз нямам нищо против да поработя малко.
Внезапно Ашър се дръпна назад и отсече строго:
— Даяна, нищо няма да ти стане. Хайде, отивай!
Крис се обърна. По пътеката вървяха Оуен и Тайнън. Като наближиха, Оуен повика Ашър и продължи с него, а Крис и Тайнън останаха сами.
— Ти естествено не си предложила услугите си в кухнята или някъде другаде. Трябваше да е непременно в градината, нали?
Тя го изгледа яростно.
— Ако знаех, че ти ще си тук, щях да ида да цепя дърва. Ще почваме ли или ще си говорим празни приказки? Имам си достатъчно работа, за да стоя и да те слушам.
— Май преди малко доста покорно слушаше мнимия си съпруг.
— Това е част от играта. Даяна Ескридж е била много тиха и кротка, а мъжът й се е държал с нея най-грубиянски.
— Тази роля обаче нещо не ти се удава. Човек като ви гледа, ще каже, че всеки момент ще скочиш да му издереш очите. Хайде, взимай това — Тайнън й подаде кутията с луковици и подхвърли подигравателно: — Виждала ли си такова нещо в живота си?
— Но как ще засадим такава огромна площ? Нашата градина е почти наполовина на тази, а имаме четирима градинари.
— Е, да, но баща ти хем ги храни, хем им плаща, а Хамилтън използва само роднините си.
— Но той изглежда толкова сърдечен!
— Външността често лъже.
— Това дали не се отнася и за някой общ познат? — попита хладно Крис.
— По едно време смятах, че съм срещнал момиче, което е съвсем различно от другите, но то се оказа досущ като всички останали. Интересно ти е да общуваш с бивш затворник, с човек, дето умее да борави с пистолет, използваш го както ти е удобно, но когато стане напечено, заставаш срещу него. Вие двамата с Прескот сте си лика-прилика.
— Не съм заставала срещу теб! Ти ме изложи. Злоупотреби с доверието ми. Помисли ли поне за малко как се чувствах тогава, сред тия хора настроени срещу мен? Един човек на улицата дори се изплю в краката ми.
— Знам какво е. Цял живот съм бил в това положение. Нямаш представа какво е първо да те заплюят в лицето, а после да ти размахат пистолет под носа.
— Това за Рори Сейърс вярно ли е?
— Ха, че нали всички видяха? Извих му ръката, за да му избия пистолета, и тогава той гръмна.
— А защо те арестуваха?
— А ти защо се отрече от мен, без да знаеш нищо? Славата ми е такава… Не съм от порядъчните, за разлика от теб.
Крис внимателно постави първата луковица в пръстта и колебливо промълви:
— Сега разбирам, че съм сбъркала. Прости ми.
— Не, права беше! Хора като теб и мен нямат нищо общо помежду си. Така че си дръж твоя Прескот. Тази грешка повече няма да се повтори. Отсега нататък ще се пазя от добрите момиченца като от огън.
Тайнън отиде в другия край на лехата и Крис остана насаме с мислите си. Слънцето жареше безмилостно, ноктите й се изпочупиха, калта полепваше по роклята й, но Крис не забелязваше нищо. Отново и отново изживяваше събитията от последните седмици и преосмисляше промяната в себе си. От оня миг, в който от гардероба изскочи Тайнън и я взе в обятията си Кристиана Монтгомъри Матисън бе вече друг човек. Разумната млада жена се бе превърнала в обзета от лудост амазонка, готова на всичко, за да спечели сърцето на един мъж. Хвърли се на врата му в мъгливата гора, използва доверието на Ред и се закле, че обичта й към Тайнън не е мимолетно увлечение, а после при първата трудност го отритна без дори да се замисли, че може и да е невинен. Да, смелата и самоотвержена Нола Далас се бе държала като малка лигла. Отношението й към Тайнън представляваше нескончаемо редуване на пламенна любов и яростна омраза.
Крис се отпусна за малко назад, вдигна глава и избърса чело. Очите й инстинктивно потърсиха Тайнън. В момента той замахваше умело с косата, ризата му беше залепнала за гърба и мускулите играеха под тънкия плат. Вече не изглеждаше тъй болезнено кльощав, престоят при Ред му се беше отразил много добре, но в съзнанието на Крис ясно изпъкваха кървавите следи от камшика. Никога нямаше да ги забрави…