Тя се сети за хорската злоба след инцидента с Рори Сейърс. Колко бързо се обърнаха всички срещу нея! А Тайнън през целия си живот е бил посрещан само по този начин и набеждаван без вина. Уж свестните люде отхвърлят ощетените от съдбата и всъщност ги подтикват към престъпения.
Крис отново се зае с лехите.
И ето, тя се бе държала именно като всичките ония надути госпожи. Обърна гръб на Тайнън, когато той най-много се нуждаеше от подкрепата й. Замина си и ако той не я бе последвал тук, може би така и нямаше да осъзнае поведението си.
Лесно е да раздаваш съвети и да философстваш върху хартията с писалка в ръка, но когато съдбата реши да те изпробва тогава се разбира, кой какъв е.
Искаше Тайнън да разчита на нейното приятелство, искаше да бъде негова любима, беше тъй сигурна в това, но когато се наложи да го защити пред целия град, когато репутацията на великата Нола Далас беше застрашена, тя избяга. Избяга най-позорно и дори имаше нахалството да се залъгва, че е права, че тя е непогрешимата.
Никога в живота си не се бе чувствала толкова ужасно. Изпитваше истинско отвращение от себе си. Почти успя да спечели доверието на един човек, който не се доверява лесно, и после го предаде по същия начин както онова момиче, Бети, преди години.
А сега го бе загубила. Беше се отчуждил от нея и нищо вече нямаше да бъде същото…
Тя се изправи, за да си поеме въздух, и отиде при помпата за вода. Напълни кофата и потопи канчето. След като се напи, засенчи лице с длан и се огледа за Тайнън. Той разкриваше с косата нови пространства за луковиците.
Крис вдигна кофата и отиде при него.
— Жаден ли си?
Той се обърна и се усмихна, но като я видя се осъзна и усмивката му в миг угасна.
— Почини си малко. Изглеждаш много уморен.
— Няма нужда. Свикнал съм. Това, с което съм се занимавал през по-голямата част от живота си, беше къде-къде по-тежко.
— В затвора?
— Там, където отиват тия като мен. Пази се да не те ударя.
Крис отстъпи назад и забеляза потта, която се стичаше по лицето му и попиваше в яката на ризата. Без много да му мисли, тя грабна кофата и я плисна във врата му. Тайнън подскочи от изненада и яростно се обърна.
— Стори ми се, че се нуждаеш от охлаждане — изкикоти се Крис.
Той се приближи към нея. Очите му святкаха гневно.
— Нямам нужда от нищо, свързано с теб. Ясно ли ти е?
Крис кръстоса ръце зад гърба си и тръгна заднишком към дърветата. На лицето й бе разцъфтяла широка усмивка.
— Тай, аз нищо не исках да ти направя — повтаряше невинно.
— Нищо, а? Ти и в гората нищо не искаше. Нали? Само дето не ме подлуди…
— Но снощи ме видя да се целувам с Ашър и окото ти не мигна…
Крис се шмугна под надвисналите клони на дърветата и Тайнън я последва. Неотклонно скъсяваше разстоянието помежду им, а очите му блестяха.
— Ще се разстроя, ако те видя с истински мъж.
Крис усети с гърба си ствола на едно дърво, но не направи опит да избяга. Почти усещаше дъха на Тайнън. На лицето й бе изписана престорена уплаха.
Той обгърна талията й и я привлече към себе си. Наведе глава и потърка мокрото си лице о нейното. Наболата му брада дращеше и Крис се опита да се извие настрани и да го отблъсне, но той я притискаше здраво. По едно време смогна да се отскубне и побягна. Успя да направи само две крачки и Тайнън я настигна, повали я на земята и продължи да обсипва с ласки страните и шията й.
Тя едновременно пищеше и се смееше. Пръстите й се заровиха в косата му, но Тайнън изведнъж скочи като ужилен. Лицето му отново беше строго и навъсено.
— Ставай! — отсече рязко.
За миг тя отпусна глава на тревата и въздъхна, после протегна ръка към него и той неохотно й помогна да се изправи. Крис мълчаливо застана с гръб, за да й закопчее роклята.
— Стой настрана от мен, Крис — рече той. — Играеш си с живота ми, а това никак не ми харесва.
Тя се обърна и се вгледа в очите му.
— Не бях права да те изоставям така, Тай. Постъпих ужасно и те моля да ми простиш.
Тайнън пое обратно към градината.
— И за двама ни ще е по-добре всичко между нас да свърши колкото се може по-скоро. Както и този маскарад всъщност. В началото мислех, че в него няма да има нищо лошо още повече, че не за пръв път се представяш за друга личност, но вече съм на по-различно мнение. Утре тръгваме. След като те заведа при баща ти, можеш отново да дойдеш тук или да се занимаваш с каквото щеш, на мен ще ми е все едно, тъй като вече няма да нося отговорност за теб. Сега си иди в стаята и си приготви багажа. Аз ще довърша тук.