— От една черга. Искаш да кажеш, че и тя е престъпница?
— Естествено. Способна е да обере и шерифа.
— Сериозно!
Все тъй надвесен над ръката й. Тайнън вдигна очи да я погледне.
— Не е било много умно от твоя страна да влизаш в кабинета на Хамилтън. Ако беше надникнал през прозореца…
— Обаче си струваше. Беше с някакъв мъж, който нарече Лайънел… Извини ме: „малкото копеленце“. Интересуваше се дали Хамилтън го е накарал да подпише някакви документи. Според теб това какво би трябвало да означава.
Тайнън и извади бинт от една кутия и измърмори:
— Преди всичко, че се е видял с Лайънел. Той си е точно малко копеленце.
— А защо тогава ти е казал къде съм. Ох, щипе!
— Стои мирна. Ей сега свършвам. С Лайънел си имаме уговорка.
— Но той пред всички каза, че ти обираш банки.
— Не е глупаво момчето. Седни, ще ти сипя малко мляко, пък и аз трябва да пийна нещо.
— Защо Лайънел не ме е издал, а е дошъл при теб? — Крис се пресегна към чинията на масата. — Кой е правил тези курабии?
— Пилар. Колкото до Лайънел, откак му размахах камшика пред лицето, е просто ангелче.
Крис върна обратно курабията. Ръцете й трепереха и тя посегна към уискито на Тайнън. Той пък отпи от млякото и придърпа чинията към себе си.
— Утре тръгваме — съобщи той, без да поглежда Крис.
— И ще оставим Лайънел на произвола на съдбата.
— Той не е твоя грижа.
— Чувал ли си името Самюъл Дайсън?
— Не съм и не сменяй темата. Заминаваме утре.
— А ако Ашър не се съгласи? Ще бъдем двама срещу един.
— Прескот може да си седи където ще. Изобщо не ме интересува, но ние с теб тръгваме.
— Сами? — попита замислено Крис и прекара пръсти по ръба на чашата.
Тайнън я дръпна от ръцете й и я надигна.
— Време е да се връщаш. Кажи, че си паднала и си се ударила в някакъв остър камък.
Крис не помръдна и бавно отхапа от една курабийка. Когато беше с Тайнън й се искаше времето да спре.
— Как е гърбът ти? — попита тя.
— Все по-добре благодарение на нежните грижи на Пилар. Крис, отивай си!
Тя го изгледа тъжно и после сведе виновно глава.
— Не трябваше да те изоставям тогава. Трябваше да дойда с теб в затвора.
— Трябваше, трябваше… Късно е да се разкайваш — той се изправи. — Още не съм свършил в градината, прибирай се в стаята и престани да си търсиш белята.
— Може би ме съветваш да се заключа заедно с Ашър?
— Щом си сигурна, че няма да умреш от скука…
Той нахлупи шапката си и излезе. Крис хвърли последен поглед на стаичката, подслонила Тайнън и Пилар и неохотно се отправи към къщата. Слънцето беше изчезнало и във въздуха миришеше на дъжд.
— Буря иде — чуваше се гласът на Юнити от кухнята, а Крис влезе вътре и готвачката веднага попита: — Какво ти има на ръката?
Крис се огледа и срещна бездънните черни очи на Пилар. Нищо чудно, че Тайнън я харесва толкова. Прекрасна е.
— Порязах се — окопити се Крис.
— Искаш ли да пийнеш нещо? — обади се Пилар. — Току-що направих билков чай.
— Не — отсече Крис и се почувства още по-неловко.
— Нещо ми се видиш бледа — намеси се Юнити. — Казах аз на мистър Оуен, че не трябва да работиш навън. Много си дребна, за да стоиш на слънце.
Крис тъй и не бе успяла да разбере какво общо може да има ръстът със слънцето, но постоянно се намираше някой да й го каже.
— Май ще пийна малко чай — каза колебливо.
— Пилар е направила курабийки. Хапни си, много са хубави.
— Да, вече ги опитах — изтърва, без да иска и погледна към чернокосата. Пилар като че ли й кимна едва забележимо.
— Всъщност — продължи Крис — ще взема наистина да полегна. Не се чувствам съвсем добре.
Тя тръгна нагоре към стаята си, но я застигна гласът на Оуен:
— Даяна, можеш ли да дойдеш за малко? Искам да те запозная с един човек.
Крис беше сигурна, че става въпрос за мъжа от кабинета и се зарадва, че ще има възможност да го види. В мига обаче, в които зърна лицето му, тя се смрази и краката й отказаха да се подчиняват. Още от пръв поглед беше ясно, че този човек е замесен в нечисти игри. Беше висок, тъмнокос и някога може би дори е бил красив, но носът му беше изкривен вследствие на счупване, а веждата му разсечена на две от голям белег. И въпреки всичко в никакъв случай не изглеждаше грозен, но за Крис просто бе нетърпимо да стои в една стая с него.
— Не се стеснявай, Даяна — успокои я Оуен. — Това е моя приятел мистър Бейнард Дайсън. Ще ни погостува няколко дни.
— Приятно ми е да се запознаем — обади се той. — Оуен ми разказа за преждевременната смърт на баща ви. Моите съболезнования.
— Благодаря — рече тихо Крис и заотстъпва назад, после показа бинтованата си ръка и добави: — Порязах се, не се чувствам съвсем добре и ако не възразявате, ще се кача в стаята си.