Тя хукна нагоре, без да даде възможност на двамата мъже да протестират. Затвори вратата след себе си и се облегна на нея.
Допреди малко не беше сигурна, че обвиненията към Оуен имат някакво основание. Но след като видя този негов приятел, вече не изпитваше съмнения. Тук се вършеше нещо недобро.
Крис едва не подскочи, като чу гласове в коридора пред стаята. След малко те се отдалечиха към кабинета на Оуен и тя лекичко открехна вратата.
— Предлагам да тръгнем след половин час — каза Дайсън. — Единствено в гората можем да бъдем сигурни, че ще сме сами.
Крис веднага затвори и грабна костюма си за езда. Този шанс не биваше да се изпуска. Тя се облече, слезе на пръсти по стълбите и излезе в градината през музикалния салон. Прокрадва се в конюшнята, където момчето приготвяше двата коня и незабелязано пристъпи навътре. Оседла светкавично една черна кобила и я поведе към дърветата.
Спотаи се там, като не откъсваше очи от пътеката, по която трябваше да минат Оуен и Дайсън. Най-после те се появиха и Крис тръгна след тях. Яздеха бавно и разговаряха. Оуен явно показваше имението, защото ръкомахаше в различни посоки. В продължение на четири мили напредваха така, пресякоха един поток, свиха по тясна пътечка и изведнъж се изгубиха от погледа й. Дърветата се сгъстиха и ставаше все по-опасно да не налети на двамата мъже. Крис напрегна слух и успя да различи говор. Скочи на земята, завърза кобилата и тръгна приведена по посока на звука.
Само след няколко крачки се сниши в тревата. Оуен и Бейнард се бяха облегнали на едно дърво.
— Кога ще се срещна със Сам? — попита Бейнард.
— Скоро. Не искам неприятности в къщата.
— Лайънел ти стига, а? Не съм виждал по-отвратително хлапе.
— Нали? Никой няма да съжалява, когато го сполети участта му. Погледни всичките тези гори. Догодина по това време ще бъдат мои.
— Как смяташ да го направиш?
— Братовчед му ще го направи. Ескридж хич не е вчерашен, обрал е тъста си, подтикнал го е към самоубийство, след това му е изял парите, бие глуповатата си женичка. Никой няма да се учуди, че е способен и на убийство.
— Ами жена му?
Двамата се спогледаха.
— Тя си изпълни ролята. Ще почваме ли? Искам да приключим с това, преди да завали.
За ужас на Крис те като по команда закрачиха към нея. Тя зарови лице в тревата, като си повтаряше, че не е възможно да знаят, че е тук, но вече усещаше как тревата се огъва под краката им.
Изведнъж, само на около метър, се чу подсвиркване и двамата се заковаха.
— Добър ден — подвикна един незабравим плътен глас и Крис едва не извика от радост. — Тия коне сигурно са ваши, мистър Хамилтън.
— Какво правиш тук? — озъби му се Оуен.
— Юнити ме изпрати на лов за зайци.
Крис надникна през тревата. През рамото на Тайнън наистина бяха преметнати няколко убити зайци.
— А аз ти казах да работиш в градината. Връщай се по най-бързия начин!
— Че да ме застигнат най-лютите клетви на Юнити? — подхвърли небрежно Тайнън. — Ще уловя още някой и друг заек и чак тогава се прибирам — той млъкна, защото небето се раздра от светкавица и последва оглушителен гръм. — А вие като нищо ще си съсипете хубавите дрехи.
Настана напрегната тишина и Крис изтръпна. Във въздуха сякаш вече се долавяше мирис на барут. По лицето й се стекоха първите капки дъжд.
Дайсън се съвзе пръв и предложи да тръгват. Оуен го последва.
Крис се спотаи отново, този път от Тайнън. Но усилието й беше напразно. Щом двамата мъже се скриха от погледа, той я издърпа грубо за ръката.
— Заслужаваш един хубав бой. Знаеш ли, че можеха да те убият, без да им мигне окото?…
— Как разбра, че съм тук?
— Пилар те е видяла и дойде да ми каже. — Той продължаваше да впива пръсти в ръката й. — Хайде, идвай с мен.
— Но конят ми…
Тайнън не й обърна внимание, а я дръпна след себе си. Дъждът се беше усилил и яростно шибаше лицето й и Крис едва виждаше къде стъпва, но беше ясно, че се движат в обратната посока откъдето бе дошла.
— Къде отиваме? — попита по едно време.
— В твоя дом. При баща ти. Омръзна ми да се занимавам с теб. Съкрати ми живота, разбираш ли?
— А какво ще стане с Ашър? Ще убият Лайънел и ще препишат престъплението на Ашър.
— Това си е негова грижа. Моята си ти.
В една долчинка ги чакаше оседлан кон. Тайнън й помогна да го яхне и се качи зад нея.
— Ще можем ли да се върнем оттук?
— Пътят към вас е именно оттук.
Крис се завъртя, обгърна врата му и се вгледа умолително в очите му.
— Тайнън, не можем да изоставим Ашър. Трябва да го предупредим. Моля ти се!