Той не отвърна веднага, а известно време я гледа замислено, после тръсна глава и изруга:
— По дяволите! Предупреждаваш го и веднага след това тръгваме.
Крис го прегръщаше, заровила лице в гърдите му. Той пришпори коня. Пороят се усилваше все повече и повече, животното все по-често затъваше в калта, а и товарът му беше прекалено тежък.
— По дяволите! — изруга гневно Тайнън и чак тогава Крис го пусна и се обърна напред.
Мостчето над потока беше отнесено и водата се пенеше заплашително.
— Ще трябва да се върнем по другия път — каза Крис.
— Реката е придошла, оттам също няма да може да се мине.
Тайнън гледаше сърдито пред себе си, стиснал здраво юздите, а дъждът безмилостно се просмукваше в дрехите им.
— Не е хубаво да стоим така. Бурята се засилва — надвика дъжда Крис.
— Няма къде да отидем — сопна се навъсен Тайнън. — Пътят ни е отрязан, а на север има само непроходима гора.
— Тай, скоро ще се тъмни! Не можем да останем тук цяла нощ. Няма ли някакъв заслон наблизо? Като спре дъждът, ще можем да пресечем реката.
Той мълчеше, вперил поглед в клокочещата вода.
— Тайнън! — Крис разтърси ръката му. — Хайде да се връщаме в гората. Може да се скрием под някоя скала.
— Наблизо има хижа на дървосекачи.
— Ами хайде да тръгваме тогава!
Конят се въртеше нервно в кръг, дъждът се изливаше като водопад, но Тайнън не помръдваше.
— Какво има, за Бога? — викна Крис.
— Ще разбереш съвсем скоро — викна на свой ред Тайнън, след това обърна коня и поеха на север.
Петнадесета глава
Въпреки че дървосекачите отдавна бяха напуснали местността, хижата бе в съвсем добро състояние. Явно Оуен я бе поддържал, тъй като беше на негова територия или по-точно на територията на Лайънел, състоеше се от едно помещение без никакви мебели. Имаше само огнище и купчина нацепени дърва.
Няколко минути по-късно конят беше разпрегнат, огънят запален, а зайците одрани.
Крис измъкна одеялото от вързопа на седлото и се благодари на съдбата, че поне то не е станало вир-вода. Но одеялото беше само едно, а дрехите й бяха залепнали по тялото и съвсем скоро зъбите й затракаха неудържимо. Тя чак сега си даде сметка, защо Тайнън толкова неохотно я бе довел тук.
Крис въздъхна, стисна одеялото в ръце и приседна на седлото.
Какво би казала майка й, ако можеше да прочете мислите й? Дали щеше да се отврати от дъщеря си? Дали Джудит Монтгомъри би харесала този каубой, който дори нямаше представа какво означава думата „дом“?
Крис сложи зайците върху жарта и се опита да мисли трезво и разумно. Никога не й беше хрумнало, че ще трябва да прелъстява мъж. От съвсем малки момичетата биват привиквани да казват „не“. Те казват „не“ на непознатите чичковци, които им предлагат бонбони, казват „не“ на танцовите забави, казват „не“ до деня на сватбата.
Е, Крис, как сега ще кажеш „да“? И най-вече как да кажеш „да“ на въпрос, който изобщо няма да ти бъде зададен?
Тя се втренчи в огъня.
Може би Тайнън просто не я желае и за това така лесно се държи на разстояние… Може би смуглата красавица му е напълно достатъчна…
Крис потръпна. Май не беше само от студ. Изправи се полека и без да откъсва очи от веселия огън, започна да се съблича. Все още не бе решила, какво ще прави и дали трябва да го прави, когато мислите й бяха прекъснати от Тайнън.
Крис стреснато вдигна глава и инстинктивно се прикри с одеялото. Той я стрелна с очи, после се обърна с гръб, свали шапката си и изля водата събрала се в периферията, после клекна пред огнището.
— Едва ли ще спре през нощта. Зайците готови ли са.
Крис пристегна одеялото и се приближи.
— Почти. Още мъничко им трябва.
Тя вдигна глава и срещна пронизващия поглед на Тайнън. Чак сега усети, че одеялото се е свлякло от рамото й. Крис се извърна настрани, за да не забележи той тържествуващата й усмивчица. Е, поне успя да предизвика любопитството му.
— Ще ги опитам — рече строго Тайнън.
Крис също се надвеси, после примигна невинно срещу него, а той още повече смръщи вежди.
— Махни се! — сряза я грубо. — Стой там до стената. Не, ей в оня ъгъл! И не мърдай оттам, докато не свърша.
— Тайнън! Държиш се с мен като с прокажена. Уверявам те здрава съм и с нищо няма да те заразя.
Той изсумтя и отчупи цвърчащото заешко бутче. Дрехите му бяха вир-вода и идеално очертаваха всяко мускулче по гърба му. Виждаха се дори белезите от камшика.
— Ти си по-страшна от проказа. Ти си напаст!
— Господи, Тайнън!… Какво говориш? Аз няма да ти сторя зло. Като те гледа човек, ще помисли, че съм насочила пистолет към гърдите ти.
— Предпочитам да си имам работа с двадесет пистолета. Хайде, яж и лягай да спиш. Утре призори отиваме да вземем Прескот и продължаваме за дома ти. Не искам да се занимаваш повече с Хамилтън.