Крис легна на дъсчения под със заешко бутче в ръка и се опита да си представи как ще прекара нощта. Одеялото беше прекалено малко и когато се опитваше да загърне краката си, раменете й оставаха отвън, когато пък завиеше тях, оголваха се коленете й и така битката започваше отначало.
— Няма ли най-после да спреш да мърдаш? — викна в един момент Тайнън и Крис подскочи.
Той седеше на седлото и дъвчеше, без да откъсва очи от огъня.
— Просто се опитвам да се стопля.
— Ти измисли да дойдем тук, така че престани да хленчиш. И заспивай!
— Как мога да заспя, като умирам от студ? А и защо си все още с мокрите дрехи? — тя се надигна. — Погледни се! Вече си посинял от студ. Едно кафе ще ни се отрази добре. Дали ще се намери някакъв съд, в който да го сварим.
Тайнън изобщо не й обърна внимание. Просто си седеше безмълвно, вперил гневен поглед в огъня и дъвчеше.
Крис отиде и седна срещу него, но очите му преминаха през тялото й като през стъкло. Тя стисна ръцете му.
— Какво има, Тайнън? — попита тихо. — Да не би тази хижа да ти навява лоши спомени? Може би те подсеща за времето, когато си бил с бандите или с твоя приятел, дето са го обесили?
Той изведнъж се втренчи смаяно в нея, сякаш си бе изгубила ума.
Ръцете му бяха съвсем ледени и Крис започна да ги разтрива и да ги гали, за да се стоплят.
— Крис — прошепна дрезгаво Тайнън, — няма да мога да издържа повече. Моля ти се, иди да легнеш там и ме остави на мира.
— Наистина ще умреш от студ, ако седиш така, мокър до кости. Защо не се съблечеш?
Цялото й сърце беше в очите й, но в неговите имаше единствено тъга. Крис понечи да заговори, но изведнъж Тайнън я сграбчи и я притегли към себе си. Ако беше опитен в разкопчаването на копчета, то одеялата бяха смешна преграда пред ръцете му. Още преди устните му да докоснат лицето й, одеялото вече беше захвърлено някъде из стаята. Крис почти извика, когато се допря в подгизналите му дрехи, но ръцете й се сключиха зад врата му и тя се притисна още по-плътно до него.
— Тайнън! О, Тайнън! — шепнеше тя, докато той жадно целуваше лицето, шията, раменете й… Дланите му се впиваха в гърба й, пръстите му оставяха синини по кожата й.
За миг той я отдели от себе си и се вгледа в очите й.
— Крис, — рече едва чуто и по тялото й полазиха тръпки, — никога не съм изпитвал такова желание да притежавам жена. Това е последният ти шанс да кажеш „не“. Оттук нататък спиране няма.
Носовете им се опираха и Крис леко наклони встрани глава, за да докосне устните му.
— Да! И да, и да, и да! — отговори тя, като подкрепяше всяка дума с целувка.
Тайнън се усмихна — бавно и изкусително, а Крис потръпна за миг.
Значи това беше Тайнън — любовникът!
Той се усмихна още по-широко, зарови ръце в мократа й коса и започна да хапе устните й.
— Сега ще ти дам да разбереш, палавница такава! Придърпа я нагоре, устните му се спуснаха по тялото й, заравяха се в косата, играеха си с нежната част на ухото й, смучеха пръстите й. Ръцете му очертаваха гръбнака и дланите му милваха вътрешната част на бедрата, след това корема, после раменете и отново колената.
Крис вече не усещаше грубите мокри дрехи, а само изгарящото докосване на устните и на пръстите му по кожата си, за първи път усетила мъжка ласка.
— Господи, колко е прекрасно! — простена тя със затворени очи.
Беше загубила представа за действителността. Не знаеше къде се намира, нито къде е застанал Тайнън в момента, не се интересуваше колко време е минало откак се бяха подслонили от бурята и от мига, в който се бе озовала в прегръдката му.
Неговите пръсти продължаваха да изследват всяко кътче от тялото й. Неочаквано устните му се спряха върху гърдите и Крис уплашено отвори очи.
Отблясъците от огнището бяха единствената светлина в стаята и играещите по стените и тавана сенки придаваха някаква свръхестественост на момента. Тайнън беше по-красив от всякога и Крис изведнъж си помисли, че не друг, а самият Аполон я държи в прегръдките си.
Тя погали лицето му и жадно вкуси устните му.
— Обичам те, Тайнън! — въздъхна сладостно.
Ръцете й усетиха мускулите на гърба му, както и раните от камшика. Чак сега разбра, че по някое време ризата му е последвала одеялото.
Тя почувства сърцето си в гърлото, когато топлите му устни обсипаха с целувки нежната кожа на бедрата й и те от само себе си се разтвориха.
— Тай! — зашепна Крис. — Мили мой Тай!
Той не каза нищо, а продължи да плъзга устни по-нагоре по краката й, по корема, после описа кръг около настръхналите й гърди. Крис замря и отпусна назад глава. От устата й се изтръгна въздишка на трепетно очакване.