Тайнън бавно легна отгоре й и когато навлезе в нея, Крис отвори широко очи. Той се усмихваше лъчезарно, но по челото му бяха избили ситни капчици пот.
Крис очакваше да изпита болка, но осезанието бе по-скоро изненада от истинската физическа и духовна близост между мъжа и жената. Тя инстинктивно сплете крака зад гърба му и видя как той притваря очи и прониква в нея докрай.
Стори й се, че сърцето й ще изхвръкне, когато Тайнън бавно започна да се движи напред-назад. Беше толкова нежен и внимателен, а усещането — неповторимо, божествено. Той я изпълваше цялата, разтапяше я, носеше я заедно със себе си към върха на страстта. С всеки тласък я заливаха все по-горещи вълни и Крис имаше чувството, че ще полети.
— Тайнън! Тайнън? — едва ли не с уплаха в гласа промълви тя.
Той стисна краката й и я повдигна във въздуха. Започна да се движи по-бързо и сякаш още по-дълбоко. Крис се вкопчи в гърдите му, искаше й се да забие нокти в стоманените мускули. Главата й се залюшка настрани дишаше на пресекулки, стоновете й се сляха с неговите и в един момент й се стори, че ще експлодира.
Когато Тайнън се отпусна върху нея. Крис го прегърна силно и прошепна:
— Значи си можел.
Той се засмя, легна на една страна и мушна ръка под главата й.
— Беше прекрасно — продължи тя. — А аз как ти се сторих? Не си разочарован, нали?
— Не.
— Ти да не заспиваш? — сепна се Крис.
— Как бих могъл, ако така бръщолевиш? Утре трябва да ставаме рано-рано, денят беше отвратителен — по покривите ли не се катери, в тревата ли не се спотайва. Не е толкова странно, че искам да поспя.
Крис се размърда и го погледна изумено.
— Но имаме да обсъдим толкова неща! Трябва да знам кога ще се оженим, какво смяташ да правим с Лайънел, а също и…
Тайнън вдигна глава.
— Чакай! Кой е казал, че ще се женим?
— Ами как?… Нали след това, което… се случи…
Той се дръпна, изправи се и нахлузи панталона. Крис остана да лежи по гръб, изнемощяла от вълнение и от обида. Придърпа бодливото одеяло и се зави. Очите й следяха Тайнън, който разпали огъня, за да стопли зайците. После й подаде парче месо и застана до вратата.
— Не исках да се случва — обади се след малко. — Бях твърдо решен да не те докосвам, точно както искаше баща ти.
— Ако това те притеснява, аз ще се погрижа всичко да бъде наред. Баща ми няма да те изпрати в затвора.
— Как не разбираш?… Всичко е много по-сериозно? Тия като мен не се женят за такива като теб, а пък и аз изобщо не искам да се женя.
Крис преглътна залъка и възкликна:
— Тайнън, как можеш да имаш такова лошо мнение за себе си?
— Когато стане напечено, твоето мнение не е много по-различно.
— Тогава сгреших и много съжалявам. Няма да се повтори. Особено ако си мой съпруг.
— Е, няма да бъда. Ако се женех за всяка, с която…
— Да, разбирам — побърза да го прекъсне Крис. — Но аз те обичам.
— Само така ти се струва. Слушай Крис, това, което се случи тази вечер, се случва винаги, когато мъж и жена пренощуват някъде сами. Беше неизбежно.
Крис се изправи и усука одеялото около тялото си.
— За теб може и да е било неизбежно, но за мен — не. Ти знаеш ли, че като събирах материалите срещу правителството на Мексико, прекарах три нощи с един мексикански войник и той дори не направи опит да ме докосне.
— И колко пистолета имаше в ръчичките си?
— Е, пистолетчето беше толкова миниатюрно!
— Няма какво повече да говорим. Искам да легнеш и да заспиш. Най-добре е да забравим, че тази нощ е съществувала.
— Да забравим?… Но аз…
— Какво повече искаш? Истината? Истината е, че за мен ти беше едно захарче и аз най-после го схрусках. Не си нищо повече от средство да получа свободата. Понякога си по-опасна от банда разбойници, но понякога си непоносимо досадна с твоите идеи да оправяш света. Единственото, което искам, е да те заведа при баща ти, да получа свободата, стига да ми я даде, след като посегнах на неприкосновената му девствена дъщеричка и повече никога да не те видят очите ми. Нито теб, нито всичките такива като тебе. Е, стана ли ти ясно най-после?
— Абсолютно — заяви Крис със стиснати зъби, за да не издаде как са й се отразили думите му. — Уверявам те, ще си получиш свободата.
Крис се обърна с гръб и бавно започна да облича мокрите дрехи.
— Какво, по дяволите, правиш?
— Нищо, което да ти навреди по какъвто и да било начин.
— Крис!
— Каза това, което искаше, и ако нямаш нищо против, не желая да чувам повече. Вземи си одеялото. Не искам да ти създавам никакви проблеми и неприятности. Ще стоя в ей този ъгъл и ще чакам да съмне.