Тя се облегна на стената и повече не го погледна.
Шестнадесета глава
Утрото дойде твърде бързо. Крис успя да подремне съвсем малко, главата я болеше, а очите й лютяха. Дъжда бе спрял и без да разменят нито дума, двамата потеглиха. Тайнън й подаде ръка, за да й помогне да се качи на коня, но тя се метна на седлото, без изобщо да погледне към него.
Яздиха доста, докато открият подходящо място да пресекат реката и през цялото време Крис всячески се стараеше да не се докосва до него. Не размениха нито дума и когато най-после сред дърветата се показа къщата на Хамилтън, Крис изпита небивала радост.
— Тръгваме след час — рече Тайнън, но тя отново не си направи труд да го удостои с поглед. Той я хвана за рамото и я раздруса. — Чу ли ме? Връщам те при баща ти. Където ти е мястото.
— Чух абсолютно всяка твоя дума — отсече Крис и пое към къщата.
В градината забави крачка. Замисли се как ли ще я посрещнат и дали някой е разбрал, че не е била тук тази нощ. Наведе се да откъсне една красива маргаритка с дълго стебло, после въздъхна и продължи енергично към входа, като въртеше цветето между пръстите си. Точно отпред стояха Оуен и Ашър.
Като я съгледа, Хамилтън спря да говори, ококори изненадано очи и в следващия миг Ашър вече тичаше към нея с отворени обятия. Той я грабна, стисна я силно и я завъртя.
— Крис! — прошепна в ухото й. — Толкова се бях притеснил. Добре ли си? Всичко наред ли е?
Крис обви ръце около врата му. Беше толкова приятно да чувстваш, че някой се радва да те види.
— Да — отвърна, борейки се със сълзите.
В следващия миг обаче забрави за тях, тъй като проехтя изстрел и тя ясно чу свистенето на куршума покрай главата на Ашър. Втренчи се ужасено в обезглавената маргаритка в ръката си. На няколко крачки стоеше Тайнън с димящ револвер.
Юнити дотърча запъхтяна отвътре.
— Какво стана. Някой стреля!
Тайнън беше вперил очи в Крис и тя също го изгледа гневно, все още с ръце около врата на Ашър.
— Просто разчиствам плевели — подхвърли небрежно Тайнън и се отдалечи.
— Какво означава това? — обади се Ашър.
— Нищо — отвърна Крис и хвърли маргаритка, сякаш беше отровна.
— Даяна, много се бяхме притеснили — намеси се Оуен. Никой не знаеше къде си. Цяла нощ те търсихме.
Чак сега Крис забеляза колко изморени изглеждаха двамата с Ашър. Бяха мръсни и брадясали.
— Подслоних се от бурята — поясни смутено тя, — после се обърна към Ашър и добави. — Ще мога ли да поговоря с теб?
— Разбира се, мила, сигурно едва се крепиш на краката си — отвърна Ашър и като истински загрижен съпруг я поведе към къщата.
— Така — отсече той, щом затвори вратата на стаята, — държа да знам къде си била и какво си правила. Той стори ли ти нещо?
— Не повече от това, което сама пожелах. Обърни се, искам да се преоблека. Тръгнах след Оуен и оня отблъскващ човек — Бейнард Дайсън.
— Защо да е отблъскващ? Той те търси наравно с нас.
— Ако нямаш нищо против, гледай през прозореца.
— Не знам защо, но още от самото начало ми се стори изключително неприятен. А след онова, което чух, вече няма никакво съмнение. Двамата с Оуен възнамеряват да убият Лайънел и да обвинят теб.
— Мен? Че какво общо имам аз?
— Ти не, Уитман Ескридж обаче има. Нали е пратил в гроба тъста си, бие жена си и…
— Бие жена си ли? — усмихна се Ашър. — За пръв път чувам.
— Надявам се и за последен. Та аз бях там, подслушвах от храстите.
— И те не са те усетили?
Крис се замисли за момента преди появяването на Тайнън. Точно тогава й се струваше, че е разкрита и че ей сега ще я разобличат. Но естествено, беше си го въобразила.
— Тъкмо заваля и започнаха гръмотевиците. Може би за това не са чули. Единственият проблем в момента е, че този… искам да кажа Тайнън настоява да тръгнем незабавно. Всъщност, той дори нямаше намерение да се връщаме за теб.
Ашър мълчеше.
— Ти какво мислиш? Разбира се, не можем да тръгнем веднага и да оставим Лайънел. Нали?
Крис вече беше вече беше готова и застана пред него.
— Тайнън как те откри — попита Ашър.
— Не знам, проследил ме е сигурно.
Ашър я стисна за раменете и надникна в очите й.
— Крис, мисля, че той е прав. Трябва да се връщаш при баща си, колкото е възможно по-скоро. Ако не беше дошла сега, щях да те търся няколко дни и сетне щях да ида у вас. Така всичко щеше да е наред. Не е било много разумно да идваш тук, след като знаеш, че се готви убийство.
Крис се обърна и закрачи из стаята.
— Но какво ще се случи с Лайънел? Защо никой не мисли за него?