— Ще уведомим шерифа, той ще дойде тук и Оуен ще подвие опашка.
— А междувременно Лайънел ще умре по някакъв невъобразимо тайнствен начин, може би нещастен случай, докато чичо му е някъде много, много далеч…
— Не мога да нося отговорност за това, но за теб съм отговорен. Смятам, че трябва да се махнем оттук. Още днес — той отвори гардероба и извади торбата й за път. — Искам да си приготвиш багажа още сега. Ще кажа на Хамилтън, че това място се е оказало твърде опасно за дама като теб и че съм решил да се върнем на изток.
— Няма да тръгна — отсече категорично Крис и го погледна право в очите.
— Тогава ще му обясня коя си. Едва ли ще продължи да бъде толкова гостоприемен. Почини си, приготви се и след час идвам да те взема. Преди това ще поговоря и с Тайнън.
— Ще си загубиш времето. Той е готов на всичко, за да се отърве по-скоро от мен.
Ашър спря на вратата.
— По пътя ще имаме достатъчно време да ми разкажеш как сте прекарали тази нощ. А сега, за да не ти минават през главата някакви храбри и нелепи мисли, ще те заключа. Доскоро.
Преди Крис да успее да реагира, Ашър вече бе отвън и превърташе ключа. Тя се втурна и хвана с две ръце дръжката, после опря чело о вратата и прокле всички мъже на тоя свят. Щом се обърна, погледът й се спря на мекото легло с бели парфюмирани чаршафи и Крис пристъпи към него като хипнотизирана. Още преди главата й да се отпусне върху възглавницата, вече спеше.
Стаята се къпеше в слънце, но Крис продължаваше да спи непробудно. По едно време усети как някаква ръка запушва устата й и в миг отвори очи. Над леглото й се бе надвесил мъж, прикрил лицето си с черна кърпа.
— Кротувай, кукло. Идваш с нас на една малка разходка.
Гласът беше непознат, както и тялото под черните дрехи. Крис се опита да се отскубне, но мъжът с лекота я притисна към леглото и напъха някакъв плат в устата й. Когато тя започна яростно да рита и да се гърчи, той улови с една ръка глезените й и я усмири. Омота я цяла в десетки метри фино въже, което и при най-малкото движение се врязваше в тялото й. Крис заприлича на труп, готов да бъде погребан в морето. Когато привърши, от нея се виждаха само две очи, дори и косата й бе здраво пристегната.
После похитителят я подпря на рамо, сякаш тя беше навит на руло килим и я занесе до прозореца. Край перваза чакаше стълба и само след минута той стъпи на земята заедно с товара си.
Крис се опита да извие глава, за да огледа дали са сами, но въжето се впиваше в нея и тя не успя да помръдне. Скоро навлязоха сред дърветата, където бе скрит оседлан кон. Мъжът я преметна отгоре му и седна зад нея, след това безшумно потегли. Крис с горчивина отбеляза, че където и да отидеше все се намирайте някой да я забележи, а сега, когато толкова се нуждаеше от помощ, наоколо нямаше жива душа.
Скоро размисълът стана почти невъзможен, тъй като злодеят пришпори коня и през следващите няколко часа съзнанието й бе заето единствено от усилието да не припадне.
Чак привечер тя усети, че зад тях галопира още един ездач. Нямаше представа кога се е присъединил, но по едно време най-после забавиха ход и Крис отново чу гласа на своя нападател.
— Твоята създаде ли ги проблеми?
— Не — обади се друг глас, — а твоята?
— Хич. Дай да ги отвържем, че тъй няма да изкарат дълго.
Мъжът издърпа Крис на земята и с крайчеца на очите си тя зърна, че от другия кон смъкваха подобен неподвижен вързоп, сложиха го до нея, но тя все още не можеше да се помръдне. Чак когато мъжът освободи главата й, Крис зърна другата жертва и едва не извика от смайване.
До нея лежеше Пилар и също я гледаше с разширени от почуда бадемови очи.
Мъжът махна кърпата от устата й и тя успя да изрече:
— Защо сме тук? Какво става?
— Стига приказки! — заповяда по-едрият от двамата. Другият беше висок и слабоват. — Да не сте гъкнали. Искате ли вода или не?
Крис с разтреперани ръце пое очуканото тенекиено канче и жадно потопи устни.
— Кой сте вие? — попита, като му го връщаше. — Какво искате?
— Много бързо ти домъчня за въжетата.
Тя понечи да отвърне, но Пилар докосна ръката й и едва забележимо поклати глава. Крис се обърна на другата страна, но замълча. След малко едрият я вдигна на крака и я сложи на седлото.
— Най мразя жени, дето много дрънкат — скръцна със зъби той. — Ако си държиш езика зад зъбите, ще се разберем, отвориш ли си устата, ще ти я затворя. Ясно ли е?
Крис видя, че черната кърпа, скриваща лицето му, се озова на земята, но не можа да се обърне да го погледне, защото отново поеха и трябваше да пази равновесие, както и да се бори с ръцете му, които запълзяха по тялото й.
— Двамата с Крис тръгваме след около час — рече Тайнън на Ашър. Устните му бяха стиснати в злобна черта, а очите святкаха гневно.