— Чакай, искам да поговорим.
— Нямам време. Можеш да дойдеш с нас или да останеш. Както си решиш.
Той се обърна и пое към градината, но Прескот го хвана за ръката.
— Искам да знам какво се е случило снощи. Къде бяхте? И от къде на къде ще стреляш толкова близо до мен? Аз трябва да…
— Какво трябва, Прескот?
Ашър направи крачка назад.
— Виж, Тайнън, и двамата сме тук по работа. Твоята задача бе да ме отведеш при Крис и да ми помогнеш да я убедя да стане моя жена. Но това, което си направил досега е, да я спечелиш за себе си. На всичкото отгоре прекарваш нощта с нея и вършиш Бог знае какво.
— Правилно, само Бог знае, защото изобщо нямам намерение да ти давам обяснения. Повтарям: след час ние тръгваме, така че решавай.
— Ти за мен не бери грижа.
Зачервен от ярост Ашър изкачи на един дъх стълбите.
„По дяволите! Какво си въобразява той? — замърмори под нос. — Понякога направо прекалява.“
Ашър спря пред стаята, за да се овладее. Чувстваше се гузен, че бе заключил Крис, но това беше единственият начин да й попречи да извърши някаква глупост. Той отвори безшумно вратата.
„Няма да е зле да вземе да се омъжи за мен след всичкия тормоз и след всичко, което направих, за да й угодя“ — продължаваше да нарежда наум Прескот.
Още на секундата видя, че я няма. Първата му мисъл бе, че е избягала през прозореца, но като погледна тесния перваз и разстоянието до земята, реши, че се е спасила другояче.
Прескот излетя от стаята и хукна презглава към къщичката на градинаря, като съвсем забрави по-раншния си гняв към Тайнън.
— Изчезнала е — рече задъхано, като нахлу вътре. — Бях я заключил, за да не се забърка отново в нещо, но е успяла да излезе.
Тайнън го избута настрани и на бегом пое обратно, като спря чак пред вратата на стаята, за да провери пистолета си.
— Защо ги прави тия работи? — хленчеше зад гърба му Ашър. — Не стига, че прекарва нощта сам-сама с един… — той се усети и млъкна, след това се доближи до Тайнън, който изследваше перваза на прозореца. — Виждаш ли нещо? — попита и също се надвеси. — Как може да се измъкне оттук?
— Може. Боята е остъргана, съвсем скоро тук е имало стълба. — Тайнън се върна при леглото и се загледа в чаршафите, които бяха смачкани на топка. — Къде е Хамилтън?
— Не знам. Мисля, че е горе. Дали ще знае нещо? Предполагам, че тя е последния човек на света, когото би желал да види — Ашър вървеше по петите на Тайнън и говореше безспир. — Тя разправи ли ти, какво е чула в гората? Че Хамилтън щял да убива онова хлапе? Не че й вярвам, де. Искам да кажа, съгласих се на този цирк, за да се възползвам от ролята на неин съпруг. В края на краищата, човек трябва да се бори с всички средства.
Тайнън се закова насред стълбите и се обърна.
— Ако сам не си затвориш устата, ще се наложи да употребя сила.
После продължи нагоре, след това по коридора и нахълта в кабинета на Оуен Хамилтън. Той седеше зад отрупаното с папки бюро и разлистваше някакви документи. Тайнън затвори вратата, превъртя ключа, бавно отиде до прозореца и го хвърли вън.
Ашър смутено се облегна на стената и затаи дъх. Оуен повдигна въпросително вежди.
— На какво дължа това мило посещение? Да не би плевелите да са те преуморили?
— Къде е тя?
— Изобщо нямам представа кого имаш предвид — невъзмутимо заяви Хамилтън и отново заразлиства папките. — Ако си мислиш, че аз и твоята женичка…
Не успя да довърши, защото Тайнън го сграбчи за яката и го придърпа върху бюрото.
— Искам да знам къде е и нямам време за номера. Или веднага ще ми кажеш, или ще се простиш с различни части от тялото си.
— Не разбирам за какво говориш.
— За Крис! — обади се Ашър. — Тоест Даяна. Къде е тя? Оставих я в стаята, а е изчезнала.
— Коя е Крис? — попита Оуен.
Тайнън го удари през лицето.
— Не съм сигурен какво точно знаеш, но подозирам, че е доста. Вече предадох архивите ти на един мой приятел счетоводител. Съвсем скоро ще стане ясно колко си успял да откраднеш от племенника си.
— Какви архиви?
Тайнън го удари отново и от устата му рукна кръв.
— Втръснаха ми твоите лъжи. Изобщо не ме е грижа какво правиш със семейството си, но с малката положението е различно и искам да знам къде се намира в момента.
— Коя е тя? Даяна Ескридж беше убита.
Тай отново усука яката му.
— От теб, разбира се, но това е работа на шерифа.
— Казвай къде е Крис!
Хамилтън мълчеше и Тайнън го удари отново, след това извади пистолета и го опря в челото му.
— Какво ще прежалиш по-лесно? Крака или ръката. Докато ти изтече кръвта, все ще проговориш. За последен път те питам: къде е тя?