— Дайсън я отвлече.
Несъмнено отговорът изненада Тайнън, защото той разхлаби хватката и Хамилтън се размърда.
— И жена ти е с него.
— Пилар? Кой е той всъщност?
Оуен се дръпна настрани и започна да разтрива врата си. След това притисна кърпичка към разкървавената си уста.
— С него най-хубаво да си нямаш вземане-даване. Не го познавам много добре. Така и не разбрах къде живее, нито с какво се занимава. Веднъж в годината идва да купи дървен материал и коне, след това изчезва. Не смея да го разпитвам що за човек е.
— И все пак е отвлякъл Крис — намеси се Ашър. — Мислиш ли, че ще иска откуп?
— Откуп? — избухна Хамилтън. — Коя по дяволите е тя?
— Дъщерята на Дел Матисън — отговори тихо Тайнън.
— Господи! — Оуен се отпусна тежко на стола. — Мислех, че е някоя нескопосана артистка, която се мъчи да докопа каквото може — той вдигна очи към Тай. — Как намери архивите?
Чернокосият не си направи труда да му отговори.
— Искам да знам всичко за Дайсън. Искам да знам как да го открия.
— Казах ти, нямам представа. Той се появява и изчезва. Пожела да вземе двете жени и на мен това какво ми влиза в работата? Всички се мъчехте да ме надхитрите — следите ме, подслушвате ме, тършувате из кабинета ми, представяте се за мои роднини… От къде на къде ще ме интересува за какво са му жените?… Как може да ми хрумне, че русата ще е дъщеря на Дел Матисън? Ако разбере…
— Отваряй касата! — прекъсна го Тайнън. — Тръгваме да ги търсим и ни трябват пари.
— Аз не желая да участвам в кражба — обади се Прескот.
— Никой не те кара. Хамилтън, съветвам те да не си играеш с търпението ми!
Оуен побърза да изпълни заповедта и отвори малкия сейф, скрит зад една от картините.
— Няма да го откриеш. Не си от неговата класа. Той тия като тебе ги хапва на закуска.
— А, този път ще му приседне. — Тайнън взе пачките и отсече: — Сега си свали колана.
После завърза носната си кърпа през устата на Оуен, стегна китките му с колана и го закачи на една кука, стърчаща в тавана.
— Това ще те удържи няколко часа. Моят приятел счетоводителят ще се свърже с адвокатите на Лайънел. Имам предчувствието, че документите, които им представяш, доста се различават от архивите. Пък и нека не забравяме незначителния въпрос за убийството на семейство Ескридж.
Оуен започна да се мята и да извива ръце, но коланът го държеше здраво, а и краката му едва докосваха пода.
— Юнити ще заведе момчето у Дел Матисън, докато се изяснят нещата. Мислех да замина с тях, но имам друга работа. Искрено се надявам, че ще се намери някой да те свали оттук, защото само след час-два болката ще стане непоносима.
Той тръгна към вратата. Ашър му направи място да мине и за най-голяма негова изненада Тайнън извади от джоба си ключа, отвори, после отново заключи.
— Но нали?… — понечи да попита Прескот.
— Недей винаги да имаш вяра на очите и ушите си — заяви Тайнън и двамата слязоха долу в кухнята.
На масата седеше Юнити с тебеширенобяло лице и оцъклени от страх очи. Лайънел стоеше до нея и щом двамата мъже влязоха, тропна с крак.
— Не желая да ходя никъде. Това е моят дом и няма да мръдна оттук. Никой не може да ме принуди да замина.
Без да каже нищо. Тай го хвана през кръста и го отнесе при каретата, която чакаше вън.
— Не само ще заминеш, ами и ще помагаш на Юнити. Прескот ще дойде с вас.
Ашър сложи ръка на рамото му и рече:
— Искам да дойда с теб.
— В никакъв случай. Не ми трябва човек, дето постоянно ще се заяжда и ще оспорва решенията ми — сряза го Тайнън. — Имам нужда от някой, който знае как се борави с пистолет.
Ашър кимна към кобура на Тайнън.
— Може ли?
Тайнън му подаде пистолета. Русокосият го пое внимателно, после светкавично се завъртя и го изпразни в един клон, който се прекърши на две.
— Матисън не ме нае случайно — поясни, като му го върна. — Умея да стрелям с абсолютно всякакво оръжие. С пушка откъсвам опашката на врабче. Може да не съм имал твоя опит, но отлично знам от кой край излиза куршумът.
Тайнън бавно пъхна нови патрони в барабана и се обърна към Юнити.
— Прескот идва с мен. Сещаш ли се за някой, който може да ви придружи?
— Вече не ми е ясно, на кого да имам доверие — с треперещ глас отвърна тя. Лайънел седеше в каретата със зяпнала уста. — Брат ми живее на десетина мили. Може би ще се съгласи…
Тя спря, защото Тайнън извади пачката и отброи няколко банкноти.
— Вземаш го. Като стигнете при Матисън, му разкажи всичко. Сигурно ще поиска да изпрати някого насам, недей да му се месиш. Ще му кажеш, че съм тръгнал да търся дъщеря му и че ако не я доведа, значи съм мъртъв. Нищо друго не би могло да ме спре. Също така му кажи, че има за какво да се тревожи. Този път дъщеря му наистина е в опасност. Но той ще се погрижи за вас. — Тайнън премести навъсения си поглед върху момчето. — И само някой да ми се оплаче от теб, мисли му. Хайде, тръгвайте.